— И защо точно човек получава блокиране на енергията в слънчевия си възел? — попита той. Опитваше се да не гледа скептично, но тя го виждаше в очите му.
— Точно това ще разберем, но може да идва от страх от отхвърляне например. Всъщност това е най-често срещаният център за блокирани желания и свободи.
Той се загледа втренчено в нея с изражение, което не показваше дали мисли, че тя е напълно луда или най-мъдрият човек, когото познава.
— Не се тревожи, ще ти стане по-ясно, когато разгледаме всичко. — Тя погледна към записките си. — Както и да е, след това преминахме към проблема, а именно доверието, но искам да се върна към него накрая, затова нека преминем към предлаганата цел — подобряване на взаимоотношенията. Тук, когато те попитах как те кара да се чувстваш, ти каза обезсърчен, неспокоен и зациклил. И отново тялото ти съответстваше на това, което ти казваше инстинктът ти, защото блокаж в чакрата в гърлото, което ти идентифицира тук, сочи към невъзможност да се общува, към това думите направо да се задържат вътре. С други думи, езикът на взаимоотношенията не е нещо, на което можеш да дадеш глас.
Той скръсти ръце и кръстоса крака.
— Добре.
Тя се засмя и се наведе напред, изправяйки ръцете му.
— И краката, ако обичаш. Ти физически блокираш това, което ти казвам. Искам да си отворен и да приемаш това, което научаваме тук.
Локлан направи каквото му казваха, но изглеждаше смутен като тийнейджър в курс по танци на пилон.
— Сега, що се отнася до „съюзника“ ти, всъщност говореше с противоположности горещо и студено. Силен и безпомощен.
— Не споменах ли и ревност?
— Точно така.
— Е, това какво значи? Аз не изпитвам ревност към теб, въпреки че имаш невероятна колекция от обувки — изрече бавно той.
— Това не значи, че ми завиждаш. И тук тези негативни чувства сочат към блокаж в енергийния център. Сакралната чакра, която ти посочи, се отнася до нашето фундаментално чувство за себе си и отношенията ни — връзката с другите, способността ни да ги приемаме. И когато тя е блокирана, това може да се прояви като ревност или нуждата да контролираме, желание за власт, страх от предателство.
— Значи фактът, че си мой съюзник… — той се намръщи.
— Това предполага, че ти не си сигурен дали може да ми имаш доверие. Искаш да е така, но имаш противоречиви чувства към мен.
Той примигна, но не каза нищо.
— Да се върнем към доверието.
— О, добре.
— Тук беше най-драматичната ти реакция. Сякаш напълно се затвори — каза, че се чувстваш празен, като бяло петно, че нямаш енергия, че не можеш да се движиш. — Тя прехапа устна. — А когато попитах къде усещаш топлината, ти посочи сърцето си.
— Всъщност мъртъв ли съм? — каза безизразно той.
Тя се ухили.
— Сърдечната чакра обратно на всеобщото схващане не се отнася до любовта. Тя всъщност е източникът на емпатията, любовта към себе си и прошката. Чувал ли си фразата „с натежало сърце“?
— Разбира се.
— Оттук идва. Блокирано сърце води до чувство за вина, гняв, негодувание. — Тя наклони глава. — Забелязах, че много често завърташ горната част на тялото си.
Той сви рамене.
— Там се събира напрежението ми според теорията на масажистката.
Той я погледна по начин, който казваше, че според него и теориите на масажистката бяха толкова „алтернативни“, колкото и нейната.
— Е, схващането в раменете е още един признак за блокирана енергия в сърдечната чакра. Но това, което ти казва тялото ти високо и ясно, е, че проблемите ти с доверието идват от вина и гняв за нещо, за което очевидно трябва да простиш на себе си. — Тя наклони глава, опитвайки се да срещне погледа му. — Има ли нещо, което инстинктивно ти хрумва, когато казвам това?
— Не.
Отговорът дойде прекалено бързо, беше прекалено уверен.
— Наистина ли? — Беше неин ред да го погледне скептично. — Защото според това, през което току-що минахме, пред мен стои уверен, властен мъж, който не може да се довери на хората, дори на онези, на които иска да се довери, и който не може да говори за любовта, въпреки че иска и това. И тялото му крещи — когато той се вслуша в него, — че трябва да забрави чувството си за вина и да прости на себе си, но той не знае за какво може да се отнася това?
Той я погледна втренчено и тя разбра, че знае, видя го в очите му.
— Локи, трябва да говориш с мен, да ми кажеш… Казват, че това, с което се бориш, получава сили, това, на което се съпротивляваш, упорства. Не мислиш ли, че е вярно? Никога няма да продължиш напред, ако не го признаеш. Умът ти вече знае, че не можеш да продължаваш, затова ти каза, че нещата са ти неясни и си объркан, губиш пътя пред себе си. Блокиран си умствено, емоционално и духовно от това и то ще продължава да се връща при теб и ще разрушава всяка твоя връзка, докато не се изправиш пред него.