Четиринадесета глава
Усети миризмата на дима от въглища много преди да стигне до къщата или дори да я види от полето. Изхлузи ботушите, помагайки си с крака, и ги остави в преддверието, след това върна в малката кутия на перваза на прозореца покритата със сняг шапка с пискюл и ръчно изплетения шал, които й беше дала мисис Пеги „докато е тук“. Шалът не беше „Бърбъри“, но на Алекс доста й харесваше непретенциозният му чар. Закачи палтото си на закачалката в коридора и погледна към трапезарията и кухнята, но гласовете идваха отдясно.
— Ехо? — Тя се усмихна уморено, когато видя мисис Пеги през отворената леко врата в дневната, и подаде глава вътре.
— Мис Хайд, върна се. — Мисис Пеги седеше в креслото на мъжа си, огънят пращеше весело, а в краката й бяха пръснати кутии. В ъгъла беше поставена малка елха, която сигурно беше току-що отсечена, защото ухаеше на гора — аромат на торф и бор изпълваше малката стая и се смесваше с миризмата на дървените въглища.
— Върнах се — отговори Алекс. Толкова пъти беше казвала на мисис Пеги да я нарича Алекс, но вече беше приела, че това няма да се случи.
— Искаш ли чашка чай?
— С удоволствие. Но аз ще го направя.
— Не, не, ти влез и се стопли, изглеждаш изтощена. Аз така или иначе трябва да видя говеждото. Снегът май пак е завалял? — попита по-възрастната жена, докато вдигаше кутията от скута си и я слагаше на малката масичка до себе си. Избута се нагоре и стана, пъшкайки.
— Да, доста силно. Имаш ли нужда от помощ? — попита Алекс, като влезе по-навътре в стаята и протегна ръка да я издърпа нагоре.
— Ох, много си мила. Ужасно досадно е да си се схванал така.
— Можеш да засрамиш хора на половината на твоята възраст.
— Е, кракът ме наболява, така че реших да се възползвам от затишието в къщата и да му дам почивка, като започна със сортирането на кутиите.
— Изглеждаш много заета. Преглеждането на всичките тия кутии ще ти отнеме часове.
— Така е — въздъхна мисис Пеги и поклати уморено глава. — Ти сядай и се настани удобно, а аз ще направя чай за двете ни. Разгледай, ако искаш.
— Какво е това?
— Кутиите на бащата на мистър П. За музея. Реших, че щом той не ги преглежда, аз ще го направя. Въпреки че е ужасно тежко да се четат някои от нещата. Започвам да се чудя дали това не е причината да отлага. — Тя изпуфтя с тъга в очите. — Това, което са преживели онези семейства, е просто ужасно.
И излезе от стаята, поклащайки глава.
Алекс се приближи до малкия диван и погледна надолу към кутиите. Имаше три големи и няколко по-плитки. Предпазливо, без изобщо да е сигурна, че иска да види тези неща, след като бяха толкова разстройващи, тя отвори капака на най-близката кутия.
Върху купчина листа лежеше малка книга с тъмносиня кожена подвързия. Тя протегна ръка и я отвори, преглеждайки първите редове.
С кафеникаво мастило беше написано Дневник: сержант Джеймс Пеги, 156795
6 февруари 1918 г.
Физическо описание: Бял мъж. Тегло 64 кг. Височина 1,75 м.
Предполагаема възраст: 18–25. Светлокестенява коса. Кафяви очи.
Облекло: Един ботуш от черна кожа (ляв ботуш); кафяви панталони.
Отличителни черти: Мустаци. Златен зъб (десен кътник). Бенка с формата на бъбрек горе на лявата ръка. Двусантиметров белег на лявото коляно.
Наранявания: Фрактура на дясната страна на скалпа. Счупен нос. Множество рани на двете бузи. Горните предни зъби липсват. Счупена дясна ръка. Счупени пръсти на дясната ръка.
Предполагаема причина за смъртта: Сериозна травма на главата.
Физическо описание: Бял мъж. Тегло 85 кг. Височина 1,80 м.
Предполагаема възраст: 18–25. Тъмноруса коса. Зелени очи.
Облекло: Бяла фланелка. Бели долни гащи.
Отличителни черти: Татуировка „Мери“ на вътрешната страна на бицепса. Белег от опериран апандисит на корема.
Наранявания: Множество счупвания на дясното бедро.
Предполагаема причина за смъртта: Удавяне.
Физическо описание: Черен мъж. Тегло 86 кг. Височина 1,80 м. Предполагаема възраст 18–25. Кафяви очи.