— А как върви работата по новия под на сградата за малцуване? Ще продължавате ли?
— Всичко е задвижено — промърмори той, взе писалката и подписа нещо. — Екипът не спира работата по почистването и проветряването, а някои от момчетата правят нови овлажнителни инсталации. Имам големи надежди, че ще започнем производството веднага след Нова година.
— Звучиш така, сякаш всичко е под контрол.
— А ти звучиш изненадана.
— Наистина ме впечатляваш, Локлан — отговори тя, накланяйки глава настрани. — Защо? Мислеше, че не е така ли?
— Нямам представа какво мислиш — отговори равно той.
Тонът му предполагаше, че и не го интересува. Алекс го наблюдаваше, докато той работеше, виждайки напрежението в изражението му.
— Знаеш ли, сега, когато можеш да понасяш присъствието ми за повече от пет минути, може би ще помислиш да работиш с мен? Има граници на това още колко време мога да пия кафе в стола и да подреждам офиса ти. — Тя се наведе напред с лакти на коленете и умолителна усмивка на лицето. — Какво ще кажеш? Колкото по-скоро заработим заедно, толкова по-бързо ще се отървеш от мен. Болка в краткосрочен план, полза в дългосрочен.
Това всъщност беше най-убедителният й довод, който бе последван от дълго мълчание. Знаеше, че той само се преструва, че чете таблиците, които бе взел.
— Какво точно включва това?
— Да говориш с мен — отговори тя на обърнатата му в профил глава.
Той не отговори нищо.
— Хайде де — започна да го увещава тя. — Ако не друго, това поне ще те отърве от Шолто. Отказът ти да работиш с мен е само от полза за него, така потвърждаваш най-лошите му страхове. Знам, че мога да ти помогна. Казваш ми, че има милион причини нещата между вас да не се изгладят, но всъщност ти трябва само една причина, за да се изгладят.
Той я погледна без никаква реакция.
— Погледни на нещата така — колкото по-бързо започнеш да ми сътрудничиш, толкова по-бързо ще се махна от главата ти. Представи си… — тя се усмихна, вдигнала ръце във въздуха, извиквайки картината — идваш в офиса и аз не съм тук. Няма ли да е страхотно? Това е нещо, към което да се стремиш, нали?
Той прочисти гърло и посегна към високата чаша на бюрото си, гърлото все още му създаваше проблеми.
— Добре.
Това беше достатъчно да я накара почти да падне от стола си. Той всъщност се беше съгласил? Най-после се беше съгласил да работят заедно?
— Чудесно! — Алекс инстинктивно стана и се завъртя на място, без да е сигурна какво да направи и къде да отиде, това беше като ускорение от нула до шестдесет за три секунди. — Добре тогава, ще се подготвя. Ъм… да се срещнем във… — Не знаеше къде да се срещне с него. — Уф, трябва ми пространство. И столове.
— Столове? — изви вежда той.
— Да, много столове.
— О, мили боже, в какво се забърквам? — простена Локлан.
Хрумна й една идея и тя се усмихна.
— Има ли някаква възможност да затвориш столовата за няколко часа? — Алекс вдигна успокояващо ръце, когато видя изражението му. — Знам, знам. Но просто… довери ми се, моля те!
Локлан примигна, гледайки я сякаш е полудяла.
— Добре, в три часа — въздъхна той. — За един час.
— Два — отговори тя, бърза като светкавица.
Той присви очи.
— Час и половина.
— Съгласна — усмихна се широко тя и направо затанцува по пътя към вратата.
Когато стигна до нея, спря, обърна се с лице към него, сложила ръка на дръжката.
— Знаеш ли, мисля, че ще учудиш самия себе си, защото накрая ще ти хареса.
— Не — вдигна очи към нея той.
Тя размаха пръст.
— Мисля, че ще ти хареса по начина, по който ти харесва да не ме харесваш, това е новото ти хоби. Развлечението ти.
Локлан въздъхна и взе писалката си.
— Вярно е, че много ме разсейваш — промърмори той и отново се върна към документите си, докато тя излизаше.
Беше дошъл по-рано, любопитството му беше надделяло.
— Какво е всичко това? — попита с подозрителен тон той.
Алекс беше избутала масите до стената и в средата имаше празно пространство, където тя седеше на един стол, един от няколко.
— Това се нарича констелация — отговори гордо тя.
Лицето му стана мрачно.
— Ако мислиш да ми говориш за хороскопи…
— Успокой се — усмихна се тя и му направи знак да се приближи. — Няма нищо общо с хороскопи. Това е утвърдена и изпитана техника, която се използва много широко, не само в бизнес контекст.