— За какво се използва широко? — попита той, пристъпвайки бавно напред.
— За идентифициране на напрежения и разрешаване на конфликти.
— Обединените нации знаят ли за това? Има един малък конфликт в Близкия изток, който трябва да се разреши. Сигурен съм, че една такава констелация ще им е полезна.
Алекс се усмихна и почти се зарадва на сарказма му.
— Ела тук.
Той се приближи, криволичейки между масите и столовете като дете, което е наказано. Седна на стола до нея.
— Дотук добре — каза тя, забелязвайки как непрекъснато мести краката си, сигурен признак, че е притеснен и тялото му буквално му казва да бяга. — И така, всичко, което искам да направим днес, е да говорим за това, което ти смяташ за проблеми, пред които си изправен в работата си, и как според теб можем да ги разрешим.
— Това е просто. Проблемът е Шолто и решението е да изберем нов председател.
Тя наклони глава настрани. Нека захапе.
— И защо Шолто е проблемът? Той ли те накара да изхвърлиш компютъра през прозореца?
— Не…
— Беше ли изобщо там по това време?
— Не, беше в Единбург, където е винаги, по дяволите.
— Беше ли там, когато си нарекъл министъра на търговията на Индонезия — и тук цитирам — „проклет идиот“?
— Е, не, но…
— Но мислиш, че Шолто е причината за гнева ти?
— Мисля, че е опасен глупак — примигна към нея Локлан.
Това беше обмислена препратка към първия им разговор, нарочно напомняне, че нищо не се е променило в тези почти две седмици, докато тя беше с тях.
Алекс седна по-изправена на стола си, обхвана коленете си с ръце.
— Локлан, нали знаеш фразата „човек не е самотен остров“?
— Моля те, недей да сипеш клишета.
— Клише е, защото е вярно. Всички ние се движим и действаме сред многобройни системи на взаимоотношения — бизнес, лични, културни и семейни кръгове. Всеки един има свои изисквания за лоялност и различни начини, по които ни кара да виждаме нашето място в света. Но освен това те и се пресичат.
— Нуждите на всяка от системите ни насочва към равновесие — често го наричаме баланса работа — живот. Искаме дните ни да са продуктивни, но искаме също и да се виждаме с приятелите и семействата си или да имаме време за себе си, нали? Намирането на правилния баланс ни кара да се чувстваме цели или осъществени, но когато изгубим само един аспект от него, всичко друго страда. И това е, защото във всяка една от тези системи на взаимоотношения има три елемента — Аз, Ние и То. Опитай се да мислиш за тях като три застъпващи се кръга. Ако един от тези елементи в системата е загубил баланса, това създава блокаж или недоволство, или съпротива и системата се проваля. Например да кажем, че работех тук: Аз (Аз) не мога да работя с пълната сила на способностите си за теб (Ние), ако съм депресирана или ме прескачат при повишение, или съпругът ми ме мами — и това означава, че компанията (То) страда.
— Вече ти казах, че няма да разисквам с работниците проблемите им.
— И никой не иска да го правиш. Но в момента сесията ни е за теб. Ти при кого отиваш, когато изгубиш баланса?
Той я погледна, сякаш въпросът й беше глупав.
— При никого. Отивам да тичам.
Тя кимна, наблюдавайки го.
— Добре. Ще се върнем към това. Сега да поговорим за Шолто. Проблемите ти с него според теб от сферата на бизнеса ли са или на семейството?
— Бизнеса — не се поколеба той.
— Сигурен ли си?
— Това казах, нали?
— Мислиш ли, че щеше да изпитваш такъв гняв, ако не ти беше роднина?
— Да.
— Не мислиш ли, че близките взаимоотношения — съзнателно или не — ти позволяват да проявиш негативност, каквато не би проявил, ако ти беше просто колега?
— Не.
— Изпитваш ли същата негативност към Торкуил?
— Е, преди не изпитвах — изсумтя той.
— Какво означава това?
Той въздъхна и капаците се затвориха.
— Нищо.
Тя се вгледа в него, примигвайки бавно, когато си спомни, че на семейната среща Локлан бе ударил точно Торкуил. Отбеляза си наум да се върне и към проблемите му с неговия главен финансов директор.
— А Калъм?
— Не.
— Не изпитваш абсолютно никаква негативност към него?
Локи сви рамене.
— Той каза, че сте били близки…
Очите на Локлан светнаха гневно.
— Каза ти го по време на срещата ви, така ли? Какво още ти каза за мен?
— Нищо. Не говорехме специално за теб — излъга тя. — Просто стана дума в разговора. Каза, че му липсва близостта, която някога сте имали.
— Ами, хората се променят. — Локлан отклони поглед.