Алекс огледа групата, без да помръдва, забелязвайки как жените са се събрали заедно, седнали на един от тюркоазените велурени дивани и отоманката, която служеше и за масичка за кафе, сложили лакти на коленете си, приведени в приятелски разговор. Мъжете стояха до камината с уиски в едната ръка, а другата небрежно пъхната в джоба на панталоните им. Обикновено тя щеше да се насочи към тях — най-вероятно беше потенциалните й клиенти да са сред тях. Но сега трябваше да си напомни, че не ставаше въпрос за работа. Всъщност ставаше, но трябваше да се преструва пред тях, че не е така.
— Чуйте всички, вечерта е спасена — съобщи Амброуз. — Фаркар е успял не само да не се убие, докато пилотира онази машина, но освен това е убедил и това невероятно рядко и прекрасно създание, Алекс Хайд, да го придружи.
Господи, какво представяне, което трябва да се оправдае — помисли си Алекс, докато се усмихваше.
— Здравейте.
От отоманката стана една жена с тъмни къдрици и се приближи с усмивка.
— Здравей, Алекс, аз съм Дейзи, многострадалната по-добра половинка на този човек.
— Здрасти.
Тя се загледа, докато Дейзи протегна ръце да прегърне и Локи. Видя как той я притиска с обич, а чертите му омекват и обичайното му каменно изражение се разтапя като масло.
— Радвам се, че пристигна благополучно. Тревожех се.
— Всичко беше наред — увери я Локи. — Въпреки че е приятно да знам, че някого ще го е грижа, ако изчезна в пламъци.
— Като говорим за пламъци, чули ли сте за пожара? — извика Амброуз от другата страна на стаята, където предлагаше още питиета.
— Не. — Дейзи изглеждаше разтревожена. — Какво е станало? Всички ли са добре? Някой ранен ли е?
Останалите станаха и се приближиха, изразявайки тихо загрижеността си, докато Амброуз подаваше питиета на нея и на Локи.
— Всичко е наред. Сградата за малцуване изгоря, но… като се има предвид всичко, лесно се отървахме.
— Наистина ли? — попита един от мъжете.
— Господи. Това ли беше всичко?
— Да — кимна Локлан.
— Обаче само благодарение на Локи — намеси се Алекс, отпивайки от питието си. — Той предотврати по-голяма експлозия, която щеше да изравни фабриката със земята.
Всички го погледнаха, отново с отворени усти, а Локлан я погледна ядосано, че го изкарва герой.
— Ти какво направи? — попита с възхищение една жена с къса руса коса и лек акцент.
— Нищо…
— Втурна се в горящата сграда и затвори системата за пречистване на въздуха, за да спре разпространяването на огъня по тръбите.
— Приятелю! — извика мъж с набола брада, като изглеждаше едновременно и загрижен, и впечатлен.
— Беше невероятно смел — кимна Алекс. Въпреки гневните му погледи, които я предупреждаваха да замълчи, на никого не бе навредило това, че е възхвалявала един мъж пред приятелите му. — Можеше да умре. Ако пожарната не беше пристигнала навреме…
— О, господи — ахнаха няколко от жените.
— Локи! — възкликна друга, обви ръце около шията му и след това го удари с юмрук по ръката. — Проклет глупак! Не мога да повярвам, че си се изложил на такава опасност.
— Нямаше проблем. Не беше толкова опасно, колкото твърди Алекс…
— Шефът на пожарникарите каза, че няма представа как Локи е издържал на такава горещина — добави тя.
Локи се втренчи в нея, докато останалите жени го удряха.
— Побъркан глупак!
— Винаги съм знаела, че си идиот! Смел, но все пак идиот.
— Между другото, аз съм Елиз — представи се платиненорусата жена с акцента. Беше дребна, с перфектни, симетрични черти и големи очи.
— Ана — каза тази с дългата, къдрава коса и атлетична фигура, която бе започнала удрянето с юмрук по ръката.
— Аз съм Ема — каза жената с къса тъмна коса.
— Здравейте — отговори Алекс, отбелязвайки си ги наум, като се чудеше къде е другата — май беше Джес? — Аз съм Алекс.
— Да налея още? — обърна се Амброуз към един от мъжете — висок, с широки рамене и дълги крака.
— Разбраха ли каква е причината? — попита мъжът Локи и двамата последваха Амброуз към бара и камината, оставяйки я сама с жените. Очевидно тя не беше „отговорност“ на Локи.
— Толкова е хубаво! Нова кръв в групата! — обади се развълнувано Ема. — Не знаех, че Локи ще доведе някого този уикенд. Искам да кажа, че никога не го е правил, нали?
— Не и на тези събирания, не — съгласи се Елиз. — Е, не и след…знаете кого. Вие двамата от колко време сте заедно?
— О, не сме заедно, ние сме… предполагам, че може да се каже колеги.
— Предполагаш? — чу се глас зад нея и когато се обърна, Алекс видя една поразителна жена с дълга, тъмна коса и равен бретон, която носеше поднос с блини.