Алекс се усмихна, забелязвайки хлад в погледа на жената.
— В момента консултирам компанията им. Вие сигурно сте Джес?
— Да.
— Здрасти. Алекс.
— Здрасти, Алекс — отговори Джес. — Гладна ли си?
— Не, благодаря.
— Сигурна ли си? Всички трябва да съберем сили. Утре ще е дълъг ден.
Алекс си взе една, молейки се горещо дрехите й да пристигнат навреме. Нямаше да стреля по пижама в присъствието на тази жена.
— Значи си участвала в Макнаб и преди, така ли?
— Ами, всяка година се опитвам — отговори жената. — Веднъж закъснях само с четиридесет минути.
— А всички вие? — обърна се към останалите от групата Алекс, закривайки устата си с ръка, докато дъвчеше.
— Не — въздъхна Ема. — Боя се, че само правя компания на Макс и гледам. Убиването на съвсем здрави животни за спорт не е моето нещо.
— Броят им трябва да бъде контролиран, скъпа! — извика един набит мъж с червеникаворуса коса от другата страна на стаята. — Този начин на намаляването им поне носи приходи и създава работни места за местните хора.
— Както казах, не е моето нещо — извъртя очи Ема.
— Е, аз щях да успея преди няколко години, ако бяха приели кафявата ми пъстърва вместо сьомга — сви капризно устни Ана.
— Не че някой ни оставя да забравим този случай — разсмя се Елиз и потърка игриво ръката й.
Алекс погледна към Локи. Той стоеше до огъня, потънал в разговор и със зачервени страни, въпреки че според нея все още изглеждаше уморен.
— Локи успя за втори пореден път миналата година и сега целта му е да направи хеттрик — каза Елиз, проследявайки погледа й.
— Така ли? Мислиш ли, че ще успее? — попита Алекс.
— Доколкото го познавам. Когато реши нещо, не се отказва — намеси се Джес, отпивайки от уискито си. Алекс забеляза изработения по поръчка голям пръстен с полускъпоценен камък на лявата й ръка, малките, но безупречни диамантени обици на ушите й, леко загорялата кожа и фигурата, която загатваше, че има скъп личен треньор. Алекс се запита какво е приложението, което съпругът й е продал, за да се пенсионира, зачуди се и кой е Сам, съпругът, и й се искаше да не стоят в двата края на стаята, разделени на групи като тийнейджъри на училищна дискотека.
Опита се и да си представи Скай, застанала тук, част от тази група. Била е толкова по-млада и не така изтънчена в сравнение с тях. Трудно беше да я види сред тези жени.
— Е, двамата с Амброуз са наравно, но се боя, че съпругът ми е решен да си върне короната, очевидно семейната чест зависи от това — каза Дейзи и извъртя очи. — Казва, че е просто невъзможно първият хеттрик в Макнаба да се спечели от „долен аутсайдер“.
— Може ли Фаркар да се смята за долен? — засмя се Ема. — Те са едно от най-важните семейства в страната.
— Кланове — поправи я Ана.
— Слушайте, забравете този Макнаб, искам само да разбера какво ще облечете утре вечер? — попита Елиз и приглади назад коса с малките си ръце. — Защото аз нямам нищо черно или карирано.
Алекс почувства как я обзема паника. Какво? Какво щеше да се случи утре вечерта? Тя залепи усмивка на устните си и я остави там, докато жените описваха тоалетите си — права черна рокля от креп за Джес, черна копринена рокля с ръкав пеперуда за Ана…
— Мислите ли, че ще е проблем, ако роклята ми не е черна и не е дълга? — попита Елиз с разширени от тревога сини очи.
— А каква е? — попита Ема.
— Сребриста, дълга до прасеца, с презрамки и плисирана пола. — Елиз прехапа устна. — Черното просто ме обезличава, не е ли така? — обърна се тя към Ана.
— Според мен изглеждаш страхотно в черно — отговори Ана.
— Не, прави ме безлична.
Ана сви рамене, сякаш да попита „има ли значение“.
— Звучи великолепно — въздъхна Дейзи. — Аз, от друга страна, ще бъда с обичайния си ужасен тоалет на Невестата на Франкенщайн. Тафта в цветовете на Трети шотландски батальон.
— Престани — разсмя се Джес. — Обожавам тази рокля. Толкова е в стил осемдесетте, но с всяка година успява да стане все по-подходяща.
— Уф — изпъшка Дейзи. — Ужасна е. Не се женете за глава на клан, само това мога да кажа.
— А ти, Алекс? Ти какво ще облечеш? — попита Ема.
— Ъм… — Алекс реши да си признае. Направи физиономия. — Какво точно се случва утре?
Ема ахна, Ана се намръщи.
— Локи не ти ли каза?
— Ами той… искам да кажа, аз… всичко стана малко в последната минута — избъбри тя, защото не искаше да признае, че на практика го бе принудила да я вземе.