Беше имала дълъг ден и вече й се струваше, че е минала седмица от злополучния ден на констелацията в стола, който всъщност беше преди по-малко от осем часа. Но вечерята беше интересна и тя бе усетила, че идеята й да дойде е добра. Тук Локлан беше различен човек — по-мек, не толкова агресивен. Смееше се често и беше в центъра на повечето шеги, групата му си имаше свой език, говореха неразбираемо за кръчмите, в които са ходили като студенти, и ужасните вечери, които си приготвяли, когато живеели в една къща в края на града, и тя усети онези познати тръпки на съжаление, че самата тя е пропуснала тази възможност — приятелствата, които е можела да създаде, спомените, които това можеше да й даде, на които щеше да се усмихва дори и сега, дори когато е сама. Каквото и да бе намекнала на Локи, тригодишният по-ранен старт рядко й се струваше онова умно решение, което твърдеше, че е.
Алекс затвори решително очи и изтласка тези мисли и чувства от главата си. За нея постъпването в университет изобщо не беше опция, а да съжалява за нещо, което не се беше случило, беше самата дефиниция за хабене на енергия. „Какво може да е по-безполезно и по-безумно от това да създаваме вътрешна съпротива към онова, което вече е?“ Това беше любимият й цитат на Екхарт Толе, цитат, който използваше отново и отново с клиентите си. Повтори го и на себе си, опитвайки се да направи урока по-истински.
Усети как мускулите й се отпускат, отказват се от деня и оставят нощта да дойде, а сънят се прокрадва тайно по тялото й, докато тя потъваше все по-дълбоко в мекия матрак с разпиляна на възглавницата дълга коса. Трябваше да почине добре тази нощ и да стане с изгрева на сутринта, защото утре отиваха на лов. А тя се беше прицелила не само в сьомгата, яребиците и елена.
Деветнадесета глава
Скъпа Клариса,
Наистина много се зарадвах на писмата ти. Надявам се, че всички сте добре, както съм и аз самият. Както знаеш, бях малко ранен при Барисис, но вече го преодолях и съм съвсем добре и със здравето, и с настроението. Съжалявам, че не писах по-рано, но е не е лесно да се намерят възможности, а и преминахме през доста трудности. Пристигнахме на осми, но девети и следващият ден бяха тежки, въпреки че вече имаме подкрепления, което е добре, защото бяхме останали само двеста човека. Не знам колко време ще издържим. Вчера имахме ужасен ден, опитвайки се да избягваме огромните бомби, с които негодниците ни засипваха. Беше шумно, както можеш да си представиш. Един шрапнел падна в средата на консерви с месо и ги разпиля наоколо заедно със съдържанието им, а ние започнахме да топлим вода за чай, за да покажем на хуните, че все още сме тук. Прилагам копие от завещанието си, което да запазиш, в случай че не успея да се скрия навреме, въпреки че ги виждаме, когато се спускат от въздуха, така че не се притеснявай.
Преди две седмици успяхме да изиграем един футболен мач, изключително затруднени от терена, който според мен е бил леха със зеле. Не съм попадал на Фрости или Кит Оукхъм, но Били Уилкис не е с нас от осемнадесет дни. Той си счупи очилата и не искаше да си купи нови, така че го оставиха с транспорта. Не знам дали го е измислил, за да получи по-безопасна работа по-назад в тила. Не трябва да го обвиняваш, ако е така. Нервите му бяха в ужасно състояние и непрекъснато беше потънал в мисли, което е абсолютно фатално при ужасно положение като нашето.
Трябва да приключвам, за да мога да изпратя писмото. Предай на мама, че я обичам, и й кажи, че с божията помощ ще се върна жив у дома. Надявам се, че татко е добре и, моля те, поздрави мисис Дънун.
Твой любящ брат,
Пърси
За закуска имаше топла пушена херинга и бъркани яйца, черен чай, който сякаш беше направен с тухлен прах, и препечени филии, толкова дебело нарязани, че с тях можеше да се подпират отворените врати. Алекс бе станала първа, естествено, и бе стояла до прозореца, за да посрещне колата, когато се появеше на пътеката още на разсъмване. Къщата се намираше на малък хълм, градината беше по-красива и прекрасно оформена, отколкото си бе помислила, когато я бе видяла в сумрака предишната вечер — от къщата започваха оградени от стари и уморени борови дървета широки равни морави, които слизаха надолу в серия от тераси към дивите, некултивирани хълмисти поля. С неохотното издигане в небето на слънцето над градините се бе появила лека призрачна мъгла и бяха започнали да разцъфтяват колебливи нюанси на синьо, сиво и зелено. Когато бе видяла колата да скърца по чакъла, тя се бе втурнала тихо през къщата, облечена с пижамата и халата си, и бе успяла да хване шофьора, преди да почука на вратата или да натисне звънеца. А когато се бе обърнала, за да влезе отново вътре, с учудване бе забелязала, че половината къща — от другата страна на стаята й — беше покрита със скеле. Когато пристигнаха предишната вечер, тъмнината го бе скривала и Алекс не бе забелязала.