И сега не беше много по-светло, бледата дневна светлина си проправяше неуверено път през нощните облаци като през тенджера с открехнат капак и всички с изключение на нея и Амброуз изглеждаха полузаспали.
— Трябва да ядем колкото може повече — каза Елиз и си взе огромна купа кранекен, традиционна шотландска закуска, която се прави с овесени ядки, уиски, сметана и малини и която приличаше на Алекс повече на десерт. — Няма значение колко сити си мислим, че сме, трябва да продължаваме — добави мрачно тя. — След два часа ще стоим в реката.
— Припомнете ми защо винаги се съгласяваме на това? — потрепери Ана.
— Защото харесваш уискито на Амброуз — отговори Сам, мъжът с широките рамене, дългите крака и пясъчна коса.
— И готвенето на Мери — добави Елиз. — Никой друг не прави кранекен като нея.
— Благодаря ти — отговори Дейзи. — Ще й предам, че си го казала.
— Навън изглежда ужасно студено. — Джес погледна подозрително мрачния пейзаж, който се простираше отвъд прозорците.
— Как се чувстваш, Алекс? Притеснена? — попита Дейзи и подаде солта и пипера на Макс, който, изглежда, не беше от хората, които обичаха да стават рано и до този момент бе успял да комуникира само със серия от изсумтявания.
— Притеснявам се за риболова. Правила съм го само веднъж по-рано.
— Ще се справиш — само внимавай къде заставаш. Локи е добър учител.
— Локи? Но няма ли… няма ли да се състезаваме един с друг?
— Обикновено е така, но заради „Куейк“ довечера няма да можем да продължим и през нощта, затова ще работим по двойки.
— Аха.
Алекс се запита дали Локи вече е разбрал за ситуацията. Нямаше да е доволен. Цялата идея за поканата й беше да докаже превъзходството си в лова, да я победи. Партньорството не беше предвидено — след като не можеше да работи с нея в офиса, Алекс не виждаше как ще се получи сред хълмовете.
— А как си с пушката? — попита Дейзи.
— Ами, обичам да ловувам, но никога досега не съм стреляла по елен.
Макс наруши сутрешното си мълчание, изсмивайки се.
— Но като се изключи това, нямаш търпение да започнем.
— Абсолютно вярно — засмя се и тя точно в момента, когато Локи влезе с изключително раздърпан вид. Не се беше избръснал, косата му стърчеше на всички страни, а под очите му имаше торбички. Ясно беше, че не си е взел душ, и Алекс изведнъж си представи какъв е бил като съквартирант с махмурлук през студентските им години.
И той като всички останали носеше риза и пуловер, бричове от туид, дебели плетени чорапи до коленете с жартиери и тежки кафяви обувки и само вестниците на масата можеха да информират случайния минувач, че годината е 2017, а не 1917.
— Добро утро, приятелю. Добре ли спа? — попита весело Амброуз.
В отговор Локи извъртя очи и Амброуз се разсмя тихо.
— Гладен ли си? — попита Дейзи, когато той изсумтя за поздрав общо към всички на масата и тръгна направо към бюфета, където закуската стоеше топла на сребърни подноси, под кръгли похлупаци. Алекс не каза нищо, когато той дойде и седна малко на диагонал срещу нея, до Джес. От дясната страна на Алекс имаше място — съобразително оставено от Сам за късното пристигане на Локи, защото тя в крайна сметка беше негова гостенка или „плюс един“, — но на Локи очевидно не му беше хрумнало да продължи театъра, че са приятели или че тя е негова гостенка.
— Напрегнат си, а? — отбеляза доволно Амброуз, докато Локи се хранеше с мълчалива експедитивност, навел глава и отпуснал рамене, опитвайки се да се събуди. — Е, това предвещава успех за мен — добави той и потри ръце в очакване на победата.
Локи вдигна вежда, но не спря да яде, за да отговори.
— И така, знаете реда за днес — ще нарушим традицията и ще работим по двойки — каза Амброуз, докато си наливаше още чай.
Алекс видя как Локи спира да яде за момент и очите му обхождат групата, сякаш да се увери, че това е шега.
— Раниците са готови в коридора — карти, компаси, манерки, всичко. А в стаята с ботушите има и непромокаеми панталони. Първият, който се върне с риба, птица и снимкови доказателства за елена, побеждава. И не забравяйте да маркирате на картата мястото на убития елен, за да може след това да го приберат — каза подчертано той, гледайки към Макс. — „Дървото на хълма зад реката“ не се приема.