- Намерили са пръстена на жената върху ръката на трупа.
- Какво на чия ръка?
- Жертвата. Намерили са мъжа сутринта. На ръката му имало женски пръстен.
- Сигурни ли сте, че е неин?
- От вътрешната страна са гравирани инициалите ѝ.
- Значи неизвестен извършител - заключи Райм, - който иска да ви припомни, че жената е при него и все още е жива.
- И знаете ли как го е сложил на по-дебелия пръст? - попита Банкс. - Пръстена.
- Предавам се.
- Обелил пръста на мъжа. Целия. До кокал.
Райм се усмихна леко:
- А е умен, нали?
- Защо да е умен?
- Така се е подсигурил, че никой няма да открадне пръстена. Нали е бил кървав?
- И още как.
- Първо, случаен минувач трудно ще го забележи. После, има СПИН, хепатит... Дори някой да забележи пръстена, малко хора биха взели такъв трофей. Как се казва, Лон?
По възрастният детектив кимна на партньора си. Младежът извади бележника си:
- Тами Джийн Колфакс. За по-кратко ѝ викат Ти Джей. Двадесет и осем годишна. Работи за Морган Стенли.
Райм забеляза, че и Банкс носи пръстен. Сигурно от абитуриентската вечер. Младежът бе прекалено изтупан, за да е завършил проста гимназия. Явно не бе помирисвал казарма. Нищо чудно на пръстена да е гравирано „Йейл“. „И това ми било детектив от „Убийства“. Накъде върви светът!“
Младият полицай стисна чашата между дланите си, ръцете му слабо трепереха. С едва забележимо движение на безименния си пръст Райм задейства няколко команди и изключи компютъра. Опитваше се да не изразходва силите си за маловажни неща като отопление и климатична инсталация. Пазеше ги за по-необходимите светлини, компютъра и устройството за прелистване на книги. Но когато в стаята станеше студено, носът му потичаше. А това вече е истинско мъчение за паралитик.
- Няма ли искане за откуп? - попита Райм.
- Не.
- Ти ли водиш разследването?
- Да - отвърна Селито. - Под командването на Джим Полинг. Бихме искали да прегледаш доклада от местопрестъплението.
- Аз ли? - изсмя се Райм. - Та аз не съм поглеждал доклад от местопрестъпление от три години. Какво очаквате да ви кажа?
- Цял куп неща, Линк.
- Кой е началник на ЦСО?
- Винс Перети.
- Протежето на конгресмена. Накарайте него да прегледа доклада.
Селито се замисли за момент:
- Ние предпочитаме теб.
- Кои „ние“?
- Началникът ми. Има ти пълно доверие.
- И как - попита Райм със скромна усмивка - ще се почувства капитан Перети, като научи за този вот на недоверие към него?
Селито стана и закрачи из стаята, започна да оглежда купчините списания: „форензик сайънс ревю“, каталози на компанията за научна екипировка „Хардинг и Бойл“, годишника на Скотланд Ярд, списанието на Американския колеж за криминолози, „Доклади на Американското дружество на съдебните следователи“, „форензикс“, списанието на Международния институт по криминология.
- Погледни ги - подкани го Райм. - Броевете са от преди векове. Потънали са в прах.
- Тук всичко е потънало в прах, Линк. Защо не си поразмърдаш задника и не подредиш тази кочина?
Банкс изглеждаше ужасен от тези думи. Райм едва се сдържа да не избухне в смях. Раздразнението му бе преминало и сега се забавляваше. Съжали, че със Селито вече не се виждаха, но бързо се отърси от това чувство:
- Съжалявам, не мога да ви помогна.
- От понеделник започва мирна конференция. Трябва...
- Каква конференция?
- В ООН. Посланици, държавни глави. В града ще пристигнат десет хиляди важни клечки. Чу ли за онова нещо в Лондон преди два дни?
- „Нещо“ ли?
- Опитали се да взривят хотела, където се провеждала среща на ЮНЕСКО. Кметът умира от страх, че някой може да направи същото и тук. Не иска да вижда неприятни заглавни страници в „Пост“.
- Май има още един малък проблем - добави кисело Райм. - Госпожица Тами Джййн надали ще се забавлява на връщане вкъщи.
- Джери, кажи му подробностите. Подразни апетита му.
Банкс насочи вниманието си от краката на Райм към леглото му, което (както самият Райм си призна) бе далеч по-интересно. Особено контролното табло. Приличаше на нещо като космически кораб и струваше почти също толкова скъпо.
- Десет часа след отвличането намерихме мъжа, Джон Улбрехт, прострелян и заровен жив край релсите на железницата близо до кръстовището на Тридесет и седма и Единадесето авеню - каза Банкс. - Беше мъртъв. Но е заровен жив. Прострелян е с калибър 0.32 - Банкс вдигна поглед и уточни: