Ето един начин да домъкнеш жертвата, без да те забележат - паркираш на Единадесето и довличаш тялото по тясната уличка до скалите. На Тридесет и седма могат да те забележат от околните сгради.
- Този влак, сър. Оставете го тук.
- Ама как ще го зарежа така?
- Моля ви, изключете двигателя.
- Тия машини не могат да се изключват ей така. Двигателят трябва постоянно да работи.
- И се обадете на диспечерите. Накарайте ги да спрат влаковете по южната линия.
- Няма да стане.
- Веднага! Записах си номера на тази кола.
- Кола?
- Съветвам ви да изпълните заповедите ми незабавно.
- Иначе какво ще направите, госпожичке? Ще ме глобите ли?
Но Амелия Сакс вече се качваше по стълбата; ставите ѝ скърцаха, в устата си чувстваше вкус на прах, глина и пот. Изтича до уличката, която бе забелязала отдолу, после се обърна и огледа Единадесето авеню и „Явиц сентър“, разположен на отсрещната страна, фоайето му гъмжеше от хора - зрители и журналисти. Огромен плакат приветстваше: „Добре дошли, делегати на ООН!“ Но по-рано сутринта убиецът е можел лесно да намери място за паркиране и да завлече жертвата до железницата, без да го забележат. Сакс закрачи по Единадесето авеню, което имаше шест платна и бе задръстено от коли.
„Хайде!“
Тя се гмурна в морето от автомобили и спря движението в северните платна. Няколко шофьори се опитаха да минат покрай нея. Наложи ѝ се да напише две глоби и накрая блокира пътя с кофи за боклук, за да е сигурна, че добрите граждани ще изпълнят обществените си задължения.
Сакс най-после си спомни какво означава последната буква от правилото АЗОЗ за първия полицай, пристигнал на местопрестъплението: „З” значи „Запази местопрестъплението непокътнато“.
В утринната мараня зазвуча хор от клаксони, гневните ругатни на шофьорите не закъсняха. След малко към цялата какофония се присъедини и воят на първите полицейски коли.
Четиридесет минути по-късно мястото на убийството гъмжеше от униформени и цивилни полицаи, десетки. Сакс научи от тях, че медиите проявявали особен интерес към това убийство - жертвата била единият от двамата пътници, които, след като кацнали на летище „Кенеди“, взели такси към центъра, но не пристигнали по домовете си.
- Снимат ни от Си Ен Ен - прошепна полицаят.
Затова тя не остана никак учудена да види русата глава на Винс Перети, началник на Централния следствен отдел, който, след като огледа местопрестъплението, се качи по стълбата в скалата; после спря, за да изтупа прахта от хилядадоларовия си костюм.
Все пак, неочаквано за Сакс, той я забеляза и ѝ махна да се приближи. По устните му играеше лека усмивка. Тя си помисли, че ще я поздрави за навременните действия. Запазила бе отпечатъците по перилата на стълбата. Може би дори щеше да получи официална похвала. В последния час на последния й ден като патрулиращ полицай. Щеше да се покрие с лаврите на славата.
Перети я огледа от глава до пети:
- Полицай, не патрулирате за пръв път, нали?
- Моля, сър?
- Предполагам, че не сте новобранец.
Технически не, въпреки че имаше само три години стаж, за разлика от останалите патрулиращи полицаи на нейната възраст. Някои работеха от осем-десет години. Беше се записала по-късно в академията.
- Извинете, не разбрах въпроса.
Перети, изглежда, се подразни и усмивката му изчезна:
- Вие ли пристигнахте първа на местопрестъплението, полицай?
- Тъй вярно.
- Защо спряхте движението по Единадесето авеню? За каква се мислите?
Сакс погледна широкия булевард, все още блокиран от барикадата ѝ. Вече бе свикнала с клаксоните, но сега си даде сметка, че шумът е станал по-силен и колоната от коли се е проточила на километри.
- Сър, първият пристигнал на местопрестъплението полицай трябва да арестува извършителя, да задържи заподозрените, да запази...
- Много добре знам правилото АЗОЗ, полицай. Значи сте затворили булеварда, за да запазите местопрестъплението непокътнато, така ли?
- Тъй вярно. Помислих си, че извършителят не би паркирал в пресечката. Твърде лесно щяха да го забележат от околните сгради. Единадесето авеню ми се стори по-добър избор.
- Изборът ви е грешен. От онази страна на линията няма следи от стъпки, а към стълбата, която излиза на Тридесет и седма улица, водят две следи.
- Спрях движението и по Тридесет и седма.