- Добре, какво им каза?
- Казах им да изчакат пет минути, за да видя дали си буден, и после да заповядат. За кратко.
- Така ли си им казал? Без да ме питаш. Много благодаря.
Том направи няколко крачки към вратата и извика към стълбите:
- Качвайте се, господа.
- Казали са ти още нещо, нали? - каза Райм. - И ти го криеш от мен.
Том не отговори. Двамата мъже се появиха на вратата. Райм заговори пръв. Обърна се към Том:
- Спусни пердето. И без това достатъчно разтревожи птиците.
Което означаваше, че ярката слънчева светлина вече го дразни.
Смрадливото, лепкаво тиксо върху устата ѝ, което ѝ пречеше да говори, я караше да се чувства по-безпомощна, отколкото металните белезници, стегнали китките ѝ. Повече, отколкото късите му яки пръсти.
Шофьорът на таксито, все още с маска на лицето, я поведе по мрачния, влажен коридор, покрай кабели и тръби. Намираха се в мазето на някаква обществена постройка. Нямаше представа къде.
„Само да можех да му проговоря...“
Ти Джей Колфакс бе играч, кучката от третия етаж на Морган Стенли. Специалистка във воденето на търговски преговори.
„Пари ли? Пари ли искаш? Ще ти дам пари, много пари. Купища“ - мислеше си тя. Опитваше се да хване погледа му, да му предаде мислите си.
„Моооля ви! - Започна да обмисля как да му прехвърли парите от сметката си и от социалната си осигуровка. - О, моля ви...“
Спомни си изминалата нощ: непознатият отвърна очи от фойерверките, измъкна ги от таксито, закопча ръцете им с белезници. Напъха ги в багажника и подкара отново. Първо по павета, после по изровен асфалт, после по черни пътища, накрая отново по твърда настилка. Чу тропането на колелата по някакъв мост. После пак завои, твърда настилка. Накрая колата спря и шофьорът слезе. Като че отвори някаква врата. „Вкарва колата в гараж“ - помисли си Ти Джей. Всички шумове от града заглъхнаха, само бръмченето на двигателя ехтеше, усилено от стените.
После багажникът се отвори и непознатият я измъкна. Издърпа пръстена с диамант от пръста ѝ и го прибра в джоба си. После я преведе покрай призрачни лица: избелели картини с празни очи, които я гледаха. Месар, дявол, три тъжни деца, изрисувани върху напуканата мазилка. Непознатият я замъкна в някакво плесенясало мазе и я бутна на пода. После се качи на горния етаж.като я остави сама в тъмнината и зловонието на мазето. Миризма на мърша и помия. Така лежа с часове, поспа малко, плака много. Силен шум я събуди внезапно. Остър звук от изстрел. Някъде наблизо. После отново заспа.
Преди час и половина непознатият се върна. Вкара я в багажника и кара още двадесетина минути. До тук. Където и да се намираше това „тук“.
Влязоха в мрачно помещение. В средата стърчеше черна тръба. Непознатият я заключи с белезниците за тръбата, хвана я за краката и ги изтегли силно напред, така че да я постави в седнало положение. Овърза глезените ѝ с тънко въже за простиране. Всичко това му отне само няколко минути. Носеше кожени ръкавици. После се изправи и я погледа известно време. Наведе се и разкъса блузата ѝ. Заобиколи я отзад и започна да опипва раменете ѝ, да стиска плешките ѝ.
Ти Джей заплака, опита се да проговори през тиксото.
Знаеше какво ще последва.
Пръстите му се преместиха по ръцете ѝ, под мишниците, по тялото. Но не докоснаха гърдите ѝ. Не, пръстите му май търсеха ребрата. Напипа ги и ги погали. Ти Джей потръпна и се опита да се освободи. Той я стисна по-здраво и продължи да я гали още известно време, като натискаше силно, докато не почувства костите ѝ.
Той се изправи. Стъпките му се отдалечиха. За известно време настъпи тишина, ако се изключи бръмченето на асансьори и климатични инсталации. Изведнъж нещо точно зад гърба ѝ прошумоля, Ти Джей подскочи от страх. Едно постоянно ссст, ссст. Много познато, но не на място. Тя се опита да се извърне, за да види какво го издава, но не успя. Какво бе това? Ритмичният звук се повтори отново и отново, и отново. Извика спомени от детството ѝ, от родната къща.
Ссст, ссст, ссст.
Събота сутринта в малката барака в Бедфорд, Тенеси. Единственият почивен ден на майка ѝ, посветен главно на почистване на къщата. Ти Джей се събуждаше от лъчите на слънцето и слизаше да ѝ помага. Ссст. Отново се разплака. Защо му бе да мете толкова усърдно пода?