Нийв го зяпна.
— Сигурно се шегуваш.
— Нищо такова. Предполагам, че статията на Етел ще развенчае всички истории, за които дизайнерите плащат на журналистите да разпространяват. Това може да е страхотно за статия, но кажи ми дали струва половин милион долара за книга! Направо съм слисан!
Нийв се готвеше да сподели, че всъщност на Етел не са й предложили такъв аванс, но навреме спря. Джек Кемпбъл очевидно не желаеше това да се разчуе.
— Между другото — добави Сал, — говори се, че шумът, който вдигна около цеховете на Стюбър, е извадил много кирливи ризи. Нийв, стой далеч от този човек.
— Какво трябва да означава това? — попита остро Майлс.
Нийв не беше казала на Майлс за слуха, че заради нея Гордън Стюбър може да бъде подведен под отговорност. Поклати глава към Сал, докато казваше:
— Това е един дизайнер, от когото престанах да купувам заради начина, по който върти бизнеса си. — Тя погледна умолително Сал: — Все още мисля, че има нещо нередно в изчезването на Етел. Знаеш, че тя купуваше всичките си дрехи от мен, а зимните й палта са в гардероба й до едно.
Сал вдигна рамене.
— Нийв, ще бъда честен, Етел е толкова завеяна, че вероятно е изхвърчала навън без палто и дори не го е забелязала. Почакай и ще видиш. Ще се появи в нещо, което е купила в „Джей Си Пени“.
Майлс се изсмя. Нийв поклати глава.
— Много ми помогна.
Преди да станат от масата, Девин Стентън отправи молитва:
— Благодарим Ти, Господи, за доброто приятелство, за прекрасните ястия, за красивата млада жена, която ги приготви, и те молим да благословиш паметта на Рената, която всички ние обичахме.
— Благодаря ти, Дев — Майлс докосна ръката на епископа. После се засмя. — А ако беше тук, сега тя щеше да ти каже да почистиш кухнята, Сал, защото ти направи кочината.
След като епископът и Сал си тръгнаха, Нийв и Майлс напълниха миялната машина и измиха тенджерите и тиганите в приятна тишина. Нийв вдигна провинилата се кафеварка.
— Може би ще е по-добре да махна това, преди още някой да се изгори — отбеляза тя.
— Не, остави я — каза й Майлс. — Изглежда ми доста скъпа и мога да я поправя някой ден, когато имам нужда от опасност.
Опасност. За Нийв думата сякаш увисна във въздуха. Тя поклати нетърпеливо глава при мисълта, после изгаси лампата в кухнята и целуна Майлс за лека нощ. Огледа се, за да се увери, че всичко е наред. Светлината от коридора се прокрадваше в кабинета и Нийв се намръщи, като видя, че пада върху измокрените, изпоцапани страници от готварската книга на Рената, която Майлс беше сложил върху бюрото си.
8
В петък сутринта Рут Лемстън излезе от апартамента, докато Сиймъс се бръснеше. Не му каза довиждане. Споменът за начина, по който лицето му се беше изкривило от гняв, когато размаха пред него стодоларовата банкнота, бе запечатан в ума й. През тези няколко последни години месечният чек за издръжката бе задушил всичките й чувства към него, освен възмущението. Сега се появи и ново чувство. Тя се страхуваше. От него? За него? Не знаеше.
Рут изкарваше двадесет и шест хиляди долара годишно като секретарка. Като се извадеха данъците, социалните осигуровки и разноските за колата, дрехите и обядите, тя пресметна, че по три дни седмично работеше, за да изплаща издръжката на Етел.
— Робувам заради онази брантия — това беше изречението, което често изстрелваше към Сиймъс.
Обикновено Сиймъс се опитваше да я успокои. Но снощи лицето му се изкриви от гняв. Вдигна юмрука си и за миг тя потрепери, сигурна, че ще я удари. Но той измъкна стодоларовата банкнота от ръката й и я скъса на две.
— Искаш да знаеш откъде съм я взел? — изкрещя. — Онази кучка ми я даде. Когато я помолих да ме освободи, тя ми отвърна, че с радост ще ми помогне. Била прекалено заета, за да ходи по ресторанти, така че това й било останало от предишния месец.
— Тогава значи не ти е казала да престанеш да й изпращаш чековете? — извика Рут.
Изписаният по лицето му гняв се превърна в омраза.
— Може би успях да я убедя, че на всеки човек му идва до гуша. Няма да е зле и ти да го разбереш.