Какъв съпруг беше той за Рената? Добър, според стандартите на повечето хора.
— Обичах я — каза сега Майлс почти шепнешком. — Гордеех се с нея. Забавлявахме се заедно. Но се чудя колко добре я познавах. До каква степен бях син на баща си по време на брака ни? Приемах ли я сериозно извън ролята й на съпруга и майка?
Снощи, или може би беше предишната вечер, беше казал на Джек Кемпбъл, че Рената го е научила да разбира от вина. По онова време бях зает да се боря с недостатъците, помисли си той, спомняйки си как, преди да срещне Рената, се беше заел със самоусъвършенстване. Билети за „Карнеги хол“. Билети за „Метрополитън“ Усърдни посещения в Музея на изкуството.
Именно Рената беше превърнала усърдните посещения във вълнуващи експедиции, изпълнени с открития. Рената, която щом се върнеше от опера вкъщи, си тананикаше музиката със силното си ясно сопрано. „Мило, caro, нима си единственият ирландец в света, който няма слух?“ — дразнеше го тя.
През единадесетте прекрасни години заедно едва започвахме да формираме онова, в което, щяхме да се превърнем един за друг.
Майлс стана и си сипа втора чаша кафе. Защо това усещане беше толкова силно? Какво му убягваше? Нещо. Нещо. О, Рената, помоли се той. Не знам защо, но се безпокоя за Нийв. Направих за нея най-доброто, на което бях способен през тези седемнадесет години. Но тя е и твое дете. В беда ли е?
Втората чаша кафе ободри духа му и той започна да се чувства малко глупаво. Когато Нийв влезе в кухнята, прозявайки се, той се беше възстановил достатъчно, за да каже:
— Твоят издател е майстор в миенето на тенджери.
Нийв се засмя, наведе се да целуне Майлс по темето и отвърна:
— Значи е „хубавата Кити Конуей“. Одобрявам, комисарю. Май че е време да започнеш да се заглеждаш по жените. В края на краищата не се подмладяваш — отскочи, за да избегне удара му.
Нийв избра да облече за работа костюм на Шанел в бледорозово и сиво със златни копчета, сиви кожени обувки и също такава чанта. Вдигна косата си на гладък кок.
Майлс кимна с одобрение.
— Харесвам такива тоалети. Далеч по-добре от съботната дъска за дама. Трябва да отбележа, че имаш майчиния си вкус за дрехите.
— Одобрението на сър Хюбърт наистина е голяма чест. — На вратата Нийв се поколеба: — Комисарю, ще ми направиш ли услугата да се обадиш на съдебните медици и да попиташ дали има вероятност Етел да е била преоблечена сред смъртта си?
— Не съм мислил за това.
— Моля те, помисли. А дори да не го одобряваш, направи го заради мен. И още нещо — мислиш ли, че Сиймъс Лемстън и жена му се опитваха да ни преметнат?
— Напълно възможно.
— Съвсем справедливо. Но, Майлс, изслушай ме, без да ми шъткаш поне този път. Последният човек, който казва, че е видял Етел жива, е бившият й съпруг.
Сиймъс. Знаем, че това е било в четвъртък следобед. Може ли някой да го попита с какво е била облечена? Обзалагам се, че е била с един шарен, тънък вълнен сукман, който винаги носеше у дома. Този сукман не беше в гардероба й. Етел никога не го взимаше при пътуванията си. Майлс, не ме гледай така. Знам какво говоря. Да предположим, че Сиймъс — или някой друг — е убил Етел, докато е била с този сукман, и после е сменил дрехите й.
Нийв отвори вратата. Майлс си даде сметка, че очакваше иронична забележка от негова страна. Каза с безстрастен тон:
— Което ще рече…
— Което ще рече, че ако Етел е била преоблечена след смъртта си, няма начин бившият й съпруг да е отговорен за това. Видя как бяха облечени той и жена му. Те разбират от мода толкова, колкото аз имам представа от вътрешно устройство на космическа совалка. От друга страна, има едно гадно копеле, което се казва Гордън Стюбър и което инстинктивно би избрало нещо от собствената си колекция. Би облякло Етел така, както се продава тоалетът.
Точно преди да затвори вратата след себе си, Нийв добави:
— Ти винаги казваш, че убиецът оставя визитната си картичка, комисарю.
Често питаха адвоката Питър Кенеди дали е родственик на семейство Кенеди. Всъщност той наистина много приличаше на покойния президент. Беше в началото на петдесетте си години, с по-скоро ръждива, отколкото сива коса, с квадратно, силно лице и слабо и високо тяло. В началото на кариерата си беше работил като главен помощник-прокурор и се беше превърнал в дългогодишен приятел на Майлс Кърни. След спешното обаждане на Майлс Пит беше отменил срещата си за единадесет часа и се беше съгласил да се срещне със Сиймъс и Рут Лемстън в офиса си в центъра.