— Стоп! — нареди Гропети.
Снимките продължиха още цял час. Гропети мълчаливо слушаше, после изведнъж започваше да уговаря за нещо Роли. И той разказваше за живота си в гетото, за работата си в монтажния цех. И макар че младият чернокож работник говореше просто и със запъване, думите му обрисуваха съвсем точна картина на съществуващото положение, даваха искрена оценка на собствената му личност — невинаги благоприятна, но неизменно точна. Вече гледала предишните кадри, Барбара беше убедена, че записът на тази изповед ще прозвучи вълнуващо и убедително.
Последният кадър бе заснет, светлините угаснаха и Уес Гропети смъкна такето, за да избърше изпотеното си чело със смачкана кърпа.
— Прибирай! — кратко нареди на техниците той. — Всичко е в торбата!
Един по един присъствуващите пожелаваха лека нощ на Роли и приятелката му и бързаха да се измъкнат навън. В стаята остана само Ленард Уингейт. Другите решиха да вечерят в детройтския прес-клуб, където по-късно щеше да ги намери и Уингейт.
Той търпеливо изчака всички да преминат през тясното коридорче с олющена от времето боя и едва осветено от мъждива крушка, да се спуснат по паянтовото стълбище и да излязат от сградата. През отворената врата нахлу вонята на гниещи отпадъци и Мей-Лу стана да я затвори.
— Искате ли нещо за пиене, мистър? — попита го тя.
Уингейт понечи да откаже, после изведнъж промени решението си.
— Да, моля.
От един рафт на миниатюрната кухничка момичето свали бутилка ром с три пръста течност на дъното и я разпредели по равно в две чаши. Прибави кока-кола и лед и подаде едната на Уингейт, а другата на Роли Найт. После тримата седнаха в пригодената за най-различни цели стаичка.
— За това, което правиха тук тази вечер, хората от киното ще ви изпратят известна сума пари — започна Уингейт. — Няма да бъде кой знае каква, но аз лично ще се погрижа да я получите.
Мей-Лу колебливо се усмихна, а Роли запази мълчание.
Уингейт отпи една глътка и попита:
— Знаеше ли за втория запор?
Роли продължаваше да мълчи.
— Днеска му казали — обясни Мей-Лу. — Наистина ли вече няма да получава пари?
— Няма да получава част от заплатата си. Но ако изгуби работата си, пари няма да получи никой. — Уингейт се зае да им обяснява какво представлява запорът върху заплатата и начинът, по който кредиторите събират парите си по нареждане на съда. Накрая добави, че автомобилните компании, пък и много други работодатели ненавиждат тази система, но са принудени да се подчиняват на закона.
Както и предполагаше, нито Роли, нито Мей-Лу бяха разбрали за първия запор, а Роли нямаше и понятие, че според клаузите на колективния трудов договор между профсъюза и компанията той автоматически губи мястото си при пристигане на нареждане за втори запор.
— За това си има причина — поясни Уингейт. — Запорите създават куп допълнителна работа на счетоводството, а тя струва доста допълнителни средства на компанията.
— Шибана история! — избухна Роли и закрачи напред-назад из стаята.
Ленард Уингейт въздъхна.
— Прав си, ако искаш да чуеш честното ми мнение. Точно по тази причина ще направя опит да ти помогна… ако, разбира се, пожелаеш…
Мей-Лу хвърли поглед към Роли и навлажни устните си с език.
— Иска, мистър, как да не иска… Напоследък не е на себе си… Много е разстроен…
Каква ли е причината, запита се Уингейт. Ако действително е научил едва днес за запора, както твърди Мей-Лу, той не можеше да бъде разстроен от това. Реши да не насилва нещата.
— Мога да направя за вас следното — започна той. — При условие, разбира се, че наистина го желаете. Мога да накарам някой да прегледа финансите ви, да ги вкара в ред и да се опита да ви даде последна възможност да започнете на чисто.
После се зае да им обяснява как функционира системата, открита преди години от кадровия директор на „Крайслър“, Джим Робсън, и възприета от почти всички автомобилни компании.
Обясни им, че още днес трябва да му представят пълен списък на взетите на изплащане вещи, който той ще предаде на някой от кадровиците в завода на Роли. В свободното си време този човек ще прегледа списъка, за да получи пълна представа за задълженията им. После ще позвъни на кредиторите и ще се опита да ги убеди да приемат изплащането на дължимите суми на по-малки вноски и за по-продължителен срок, в замяна на което те да оттеглят жалбите си до съдия-изпълнителя. Обикновено при подобни случаи кредиторите проявяват отстъпчивост, тъй като знаят, че ако техният длъжник изгуби работата си, те няма да получат нито цент независимо от наложените запори.