После работникът — в случая Роли Найт — ще бъде запитан каква е минималната седмична сума, с която би могъл да преживява.
След определянето й чековете със седмичната му заплата ще бъдат изпращани директно в „Кадри“. Всеки петък Роли ще се отбива там да ги разписва и да ги предава на човека, който се е заел да оправи финансите му. В този кабинет всеки петък се струпват най-малко петдесет души, каза им Уингейт. И всички те са благодарни, че някой се грижи за финансовите им затруднения.
След това човекът от „Кадри“ ще внесе на свое име парите на Роли, тъй като официално компанията не се занимава с подобни операции. От тази сметка ще изплаща вноските на кредиторите, а за остатъка ще издава чек на името на Роли. Именно с този чек той ще трябва да се оправя през седмицата. Когато всички кредити бъдат погасени, кадровикът ще закрие сметката и Роли отново ще получава пълната си заплата.
Тези финансови операции могат да бъдат проверени по всяко време, а цялата процедура е напълно безплатна, създадена специално за да се помогне на изпадналия в парични затруднения работник.
— Няма да ти е лесно — предупреди го Уингейт. — Ще трябва да караш с много малко пари, ако искаш да се оправиш.
Роли понечи да протестира, но Мей-Лу го изпревари:
— Добре, мистър! — Тя погледна Роли с поглед, в който се долавяше едновременно респект и детинско въодушевление. — Съгласен си, нали? Да, да, съгласен си!
Роли само се поусмихна, и сви рамене.
Съвсем ясно беше обаче, че нещо друго продължава да измъчва Роли Найт. Ленард Уингейт инстинктивно усещаше, че то е нещо сериозно — много по-сериозно oт това, за което разговаряха. Още веднъж се запита какво ли е.
— Седим и се питаме дали онези двамата ще съумеят да се измъкнат — обърна се Барбара към току-що седналия на масата Ленард Уингейт.
Тя беше единственият член на прес-клуба, измежду тях и автоматически пое ролята на домакин. Заедно с Уес Гропети и Брет Делъсан-оу бяха стояли на бара до пристигането на Уингейт и едва сега се настаниха около една от свободните маси.
Детройтският прес-клуб е един от най-добрите в страната — малък, но с опитно ръководство и отлична кухня. Много хора мечтаеха да станат негови членове. Изненадващо за тесните му връзки с автомобилната промишленост, но вероятно тъкмо за да не се подчертават тези връзки, по стените тук почти липсваха познатите навсякъде из Детройт автомобилни атрибути. Единствено изключение представляваше силно увеличената снимка на заглавна страница от 1947 година, която мрачно обявяваше:
Но в замяна на това преобладаващата част от стените бяха покрити с военни и космически снимки, които сякаш искаха да докажат на посетителите, че журналистите често страдат от далекогледство.
Едва след като си поръчаха напитки, Уингейт отговори на въпроса на Барбара:
— Иска ми се да отвърна утвърдително. Но не мога да бъда сигурен и затова е виновна самата система. Вече говорихме за нея. Хора като нас могат да се справят с нея, но за тях не е така.
— Тази вечер говорите като революционер, Ленард — намеси се Брет Делъсантоу.
— Това още не означава, че съм такъв — криво се усмихна Уингейт. — Мисля, че не притежавам достатъчно решителност за подобно нещо, освен това не отговарям на условията… Имам добра работа и пари в банката. А който има тези неща, иска да си ги запази, а не да ги вдигне във въздуха! Все пак ще ви кажа нещо — аз зная какво превръща хората от моята раса в революционери!
При тези думи той неволно докосна издутия вътрешен джоб на сакото си. Там бяха документите, които взе на тръгване от Мей-Лу. Фактури, договори, платежни искания на банките. В колата си той им беше хвърлил един поглед просто от любопитство. Това, което видя, го изпълни с възмущение.
Предаде с няколко думи разговора си с Роли и Мей-Лу, без, разбира се, да споменава конкретни цифри. Усети загрижеността на останалите от създалото се положение.
— Нали видяхте как са обзавели стаята си — подхвърли той.
Всички кимнаха, а Барбара каза:
— Не е кой знае какво, но все пак…
— Бъдете честна — прекъсна я Уингейт. — Знаете не по-зле от мен, че цялото им обзавеждане е боклук!
— Но какво oт това! — възрази Брет. — След като не могат да си позволят нещо по-добро…
— Едва ли ще повторите думитe си, когато разберете колко са платили. — Уингейт отново докосна пачката документи в джоба си. — Току-що хвърлих един поглед върху фактурата за тези мебели и мога да ви кажа, че цената им е поне шест пъти по-висока от реалната. За, парите, които са платили, или по-скоро за това, което са се задължили да изплатят, те биха могли да си набавят наистина качествено обзавеждане от почтени фирми като „Дж. Л. Хъдзън“ или „Сиърс“.