Беше абсолютно сигурен, че Крайсъл ще иска нещо, защото и Брет Делъсантоу му беше загатнал за подобна вероятност. Те с Барбара също бяха поканени тази вечер, но не успяха да дойдат. Барбара продължаваше да е прекалено заета с работата си пo филма, а Брет имаше някои неотложни неща за уреждане, тъй като скоро заминаваше за Западното крайбрежие. Предния ден двамата с Адам се видяха за малко и Брет каза:
— Разбрах какво ще иска от теб Ханк и искрено се надявам, че ще се опиташ да му помогнеш, тъй като в идеята му има много повече от елементарната лична изгода.
Адам се подразни от цялата тази тайнственост, но Брет отказа да му даде повече подробности.
Лимузината вече спираше пред ниската, обвита в бръшлян къща и Адам се успокои — скоро всичко щеше да се изясни.
Шофьорът заобиколи колата и помогна на Ерика да слезе. Двамата с Адам направиха няколко крачки по добре поддържаната морава и се спряха пред голямата къща, чиито очертания се губеха във все по-сгъстяващия се мрак. Крайсъл се присъедини към тях.
Елегантната и безупречно поддържана градина с акуратно подрязани дървета и храсти, издаващи присъствието на опитен градинар, плавно се спускаше към Лейк Шор Роуд — широк и потънал в зеленина булевард, движението по който беше толкова слабо, че не можеше да наруши спокойствието, внушавано от прекрасната панорама на езерото Сейнт Клеър.
Въпреки сгъстяващата се тъмнина то все още се виждаше — малки вълни с бели гребени очертаваха бреговете му, а далеч навътре проблясваха светлинките на шлепове. Доста по-близо до брега закъсняла платноходка включи извънбордовия си двигател и забърза към пристана на яхт-клуба.
— Красиво е — промълви Ерика. — Но винаги когато съм тук, си мисля, че Грос Пойнт всъщност съвсем не е част от Детройт.
— Ако живеете тук, бързо ще се убедите в противното — отвърна Крайсъл. — Повечето от нас вонят на бензин, а някога са имали и черно под ноктите си…
— Ноктите на почти всички обитатели на Грос Пойнт отдавна са чисти — сухо отбеляза Адам, макар да разбираше накъде бие Крайсъл.
Пет малки градчета носеха наименованието Грос Пойнт и всички те бяха традиционни бастиони на потомствените богаташи, въпреки че на книга бяха неразделна част от света на автомобилите — както всеки друг район на Голям Детройт. Ако човек се спусне по улицата надолу, неизбежно ще стигне до Грос Пойнт Фармс — мястото, където някога беше живял Хенри Форд Втори и около което бяха пръснати именията на сегашните му издънки. Тук живееха още много автомобилни магнати — милионерите от „Крайслър“ и „Дженеръл Мотърс“, а също и техните главни доставчици, чиито фамилии отдавна бяха на почит в автомобилния свят — Фишър, Андерсън, Олсън, Мулен… Имаше и известно количество новобогаташи като Крайсъл, разбира се. Съвременните пазители на златния телец се срещаха в клубове, достъпът до които беше строго ограничен. Най-популярен сред тях беше душният и скърцащ от старост Кънтри Клъб. Списъкът на желаещите да станат негови членове беше толкова дълъг, че младежът без необходимите връзки може да разчита на членство едва когато вече се е превърнал в немощен старец. Но въпреки снобската елитарност, която лъхаше от него, Грос Пойнт си оставаше едно приятно място. Именно по тази причина неголяма група високоплатени служители на големите автомобилни компании се беше установила тук, предпочитайки местната „семейна“ атмосфера пред претъпкания с началници Блумфийлд Хилс.
Преди години кореняците от Грос Пойнт високомерно мръщеха патрициански носове при среща с новозабогателите автомобилни босове. Но това отдавна беше се превърнало в минало и днес парите на тези босове господствуваха тук точно така, както господствуваха и над целия град Детройт.
Откъм езерото изведнъж полъхна хладен ветрец и листата над главите им зашумяха. Ерика неволно потръпна.