— Хайде да влизаме — предложи Ханк Крайсъл.
Тръгнаха към къщата. Шофьорът, който явно беше и иконом, тържествено разтвори пред тях масивната входна врата.
Адам пристъпи и в следния миг се закова на мястото си.
— По дяволите! — продума смаяно той.
Поразена не по-малко от него, Ерика също се спря. След няколко секунди изведнъж избухна в смях.
Гостната, в която се озоваха, беше обзаведена изключително елегантно — дебел килим, удобни кресла, канапета, масички за сервиране, лавици с книги, картини. От боксовете на висококачествената стереоуредба се разнасяше приятна музика, а дискретното осветление допълваше чувството на уют. В центъра на всичко това беше вкопан внушителен по размери плувен басейн.
Дължината му бе десетина метра и целият беше облицован с приятни сини плочки. В единия си край беше плитък, а над другия се издигаше тристепенен трамплин.
— Извинете ме, Ханк — промълви Ерика. — Но всичко това е толкова… толкова неочаквано.
— Защо пък да не се разсмеете? — любезно отвърна домакинът. — Почти всички реагират така. Някои мислят, че съм луд, а всъщност аз просто обичам да плувам… Обичам и удобствата.
Адам продължаваше да се оглежда със смаяно изражение на лицето.
— Но това е стара къща! Сигурно цялата сте я изкормили!
— Разбира се.
— Престани да се правиш на инженер! — скастри го Ерика. — Хайде да поплуваме!
— Наистина ли искате? — Крайсъл явно беше поласкан.
— Вие разговаряте с островитянка. Да плувам, се научих, преди да мога да говоря!
Крайсъл я поведе към един коридор.
— Втората врата. Вътре има купища хавлии и бански костюми. Двамата с Адам влязоха в съседната съблекалня.
Само след няколко минути Ерика се изкачи на най-високия трамплин и демонстрира великолепна „лястовица“.
— Най-хубавата гостна, която съм посещавала! — възторжено възкликна тя, едва подала главата си над повърхността.
Ханк Крайсъл само се усмихна и скочи от по-ниския трамплин. Адам го последва от ръба на басейна.
Поплуваха известно време, след което Крайсъл ги поведе през покритата с дебел килим стая и ги настани в дълбоки кресла, върху които шофьорът иконом беше застлал плътни хавлии.
В едно от тях беше седнала слаба сивокоса жена, а до нея имаше чаши за кафе и напитки. Ханк Крайсъл се наведе да я целуне и попита:
— Как мина денят?
— Спокойно.
— Съпругата ми Дороти — обяви Крайсъл, след което представи Ерика и Адам.
Адам едва сега разбра защо Зоуи остана в центъра.
Без да показва каквото и да било учудване от факта, че вечерята в града е минала без нея, мисис Крайсъл завърза непринуден разговор, по време на който дори се заинтересува от качеството на храната в детройтския Атлетически клуб.
Вероятно Дороти Крайсъл отдавна се е примирила с двойствения живот на съпруга си, помисли Адам. С всичките му любовници, които, както Адам вече чу, бяха маскирани из разните му „бюра за контакти“. Вероятно Крайсъл не ги и криеше — в противен случай Зоуи едва ли би присъствувала на тази вечеря.
Ерика бъбреше оживено. Ханк Крайсъл явно й допадаше, а вечерята извън дома и особено плуването преди малко й се отразиха отлично. В момента направо сияеше и младостта й си личеше повече от всякога. Сред многобройните бански костюми в съблекалнята тя беше избрала едни бикини, които просто се лепнаха на високата й стройна фигура. Адам на няколко пъти забеляза интереса, с който Крайсъл я оглеждаше.
След известно време домакинът започна да проявява леки признаци на нетърпение. Накрая се изправи и каза:
— Ще се облечете ли, Адам? Искам да ви покажа нещо и да си поговорим…
„Най-накрая стигнахме до същността на нещата“, помисли си Адам. Какво ли го очакваше?
— Много сте тайнствен, Ханк — усмихна се Ерика. — Ще бъда ли допусната и аз?
Ханк Крайсъл лепна на лицето си обичайната крива усмивка:
— Само мога да се радвам.
След няколко минути се извиниха на мисис Крайсъл, която кротко продължи да пие кафето си, и напуснаха гостната.
След като се облякоха, Крайсъл ги поведе през многобройните помещения на етажа и докато се придвижваха, успя да им обясни, че къщата е била строена от отдавна починал автомобилен магнат, съвременник на Уолтър Крайслър и Хенри Форд.
— Солидна постройка. Външните й стени са направо крепостни. А 0т вътре я изкормих цялата, после наново я построих.
Производителят на части отвори една плъзгаща се врата и ги поведе по извито като спирала стълбище. Ерика внимателно го последва, а след тях заслиза и Адам.
Прекосиха малко коридорче в приземието и спряха пред сива метална врага. Ханк Крайсъл избра един ключ от връзката си и я отвори. С влизането им помещението се освети от ярки луминесцентни лампи.