Интересна работа, помисли си Адам. В този момент Ханк Крайсъл, висок и слаб, излагайки доводите си с несвойствено за него красноречие, изведнъж му заприлича с нещо на Линкълн.
Дали идеята му може да се осъществи, запита се Адам. Наистина ли имаше нужда от подобни машини? Дали си заслужава една от трите най-големи автомобилни компании в света да заложи името си в подобен проект?
После у него взе връх специалистът по проблемите на производственото планиране, врял и кипял в критическия анализ. Той засипа домакина си с въпроси: за предполагаемото търсене, за пазара, доставките, монтажа по места, разходи, резервни части, начин на транспортиране, сервизно обслужване, ремонт. На всеки въпрос получаваше точен и добре обмислен отговор с всички необходими данни — тези отговори даваха представа и за начина, по който Крайсъл беше преуспял в своя бизнес.
Накрая Ханк Крайсъл лично ги откара обратно в центъра, откъдето взеха собствената си кола.
Движеха се по магистралата Джон Лодж на север към дома.
— Ще направиш ли това, което иска Ханк от теб? — попита Ерика. — Ще го свържеш ли с председателя и останалите?
— Не зная — отвърна Адам и в гласа му се прокрадна съмнение. — Не съм сигурен дали ще бъде разумно…
— Според мен трябва да го направиш.
— Трябва и толкоз, така ли? — хвърли й шеговит поглед той.
— Точно така — твърдо отвърна Ерика.
— Не беше ли ти онази, която непрестанно ми натяква, че съм прекалено затрупан с работа? — Адам си спомни за предстоящото представяне на ориона, което означаваше, че през следващите няколко месеца той ще бъде под още по-голямо напрежение. А макар и още в начален стадий, проектът „Фарстар“ също изискваше часове упорита работа — както в службата, така и у дома.
От главата му не излизаше и проблемът със Смоуки Стивънсън. Знаеше, че трябва без отлагане да реши въпроса с инвестициите на Тереза в автомобилното представителство, а това означаваше, че в най-скоро време ще трябва да проведе сериозен разговор със Смоуки. През следващата седмица непременно ще намери време и за тази задача.
„Дали действително ми се иска да се захвана с още нещо?“ — запита се той.
— Няма да ти отнеме много време — каза Ерика. — Ханк иска caмo да го представиш, за да може да демонстрира машината си.
— Много съжалявам! — засмя се Адам. — Но нещата не стават така просто!
После се зае да и обяснява. Всяка нова идея, предлагана на вниманието на висшето ръководство, трябва да бъде придружена от задълбочен анализ и компетентно експертно мнение — не можеш да я подхвърлиш на бюрото на президента или председателя на дирекционния съвет просто така. Дори когато имаш работа с Илрой Брейтуейт и Хюб Хюитсън — първия вицепрезидент, — тези правила си остават задължителни. Никой от тях няма да придвижи идеята по-нагоре, без да разполага с подробен анализ за разходите, потенциалните пазари и още куп специфични данни.
И трябва да бъде така. В противен случай компетентните инстанции ще бъдат затрупани от стотици безумни идеи — а това неизбежно би ги затруднило при вземането на правилни решения.
В конкретния случай основната работа трябваше да свърши именно Адам, макар че по-късно неизбежно ще бъдат включени и други хора.
Имаше и още нещо — след като Отделът за производство на селскостопанска техника вече е отхвърлил зърномелачката на Ханк Крайсъл, повторното й представяне неизбежно би настроило враждебно към Адам немалко хора от този отдел, независимо дали идеята ще се наложи, или ще се провали. Макар и доста по-малък от основните производствени звена, Отделът за селскостопанска техника си оставаше неразделна част oт компанията и по тази причина беше излишно да си създава врагове в него.
Адам си призна, че е останал впечатлен от идеята на тазвечерния им домакин. Но какво би спечелил, ако вземе отношение? Дали няма да бъде глупаво да протежира Ханк Крайсъл?
Мислите му бяха прекъснати от гласа на Ерика:
— Дори и да се наложи да поработиш, тази работа ще бъде много по-полезна от всичко, което вършиш напоследък.
— Предполагам, че искаш да се откажа и от ориона, и от фарстара — саркастично попита той.