През целия си съзнателен живот Смоуки се беше придържал към един основен принцип — искаш ли една жена да стъпи и в огъня заради теб, тя трябва да бъде грозна. Красивите момичета са лукс, но постоянството съвсем не е сред техните добродетели. Грозните са тези, които вадят кестените от огъня.
Причина за очерталата се тази сутрин криза стана една друга гроз-ница. И Смоуки й беше дълбоко благодарен за това.
Името й беше Йоланда и късно снощи тя му беше позвънила по телефона.
Йоланда работеше в банката, която кредитираше Смоуки и се занимаваше с финансовото положение на фирмата му. Изпълняваше длъжността секретарка на един от банковите заместник-директори и имаше неограничен достъп до поверителната информация.
Притежаваше и още една забележителна черта — тежеше точно деветдесет и пет килограма!
Смоуки я видя за пръв път преди около година по време на едно от посещенията си в банката. Моментално усети, че тя лесно ще стане негов съюзник. За тази цел й звънна по телефона и я покани на вечеря. От този миг насам отношенията им ставаха все по-близки. Срещаха се приблизително по веднъж на два месеца, а в промеждутъците Смоуки не забравяше да й изпраща цветя и особено бонбони, които тя унищожаваше в огромни количества На два пъти му се наложи да прекара нощта с нея в един от крайградските мотели. Предпочиташе да не си спомня за тези моменти, но Йоланда, на която рядко се случваха подобни неща, остана възхитена от тези срещи и му се от плащаше с периодична, но много ценна информация от банката.
— Нашите ревизори започват внезапни проверки на стоковата наличност в редица автомобилни представителства — съобщи му снощи тя. — Твоето име фигурира в списъците им и аз си помислих, че ще искаш да знаеш това.
— Кога започват? — незабавно се наостри Смоуки.
— Утре сутринта, но това се пази в строга тайна. — Йоланда замълча, после извинително добави: — Не успях да ти звънна по-рано, защото се забавих в банката, а не ми се искаше да използувам служебния телефон.
— Умница! Колко имена има в списъка?
— Осем. Аз за всеки случай си ги преписах. Искаш ли да ти ги прочета?
— Разбира се, скъпа!
„Благодаря ти, господи, че си я надарил поне с предвидливост“ — отправи една безмълвна молитва той.
С известно облекчение откри, че неговото име е предпоследно в списъка. По всяка вероятност ревизорите ще карат поред, а това му даваше най-малко три денонощия, считано от този момент Пресметнато точно, той разполагаше с два пълни дни, което съвсем не беше много, но все пак беше далеч по-добро от ревизия още на следващата сутрин Той си записа имената на останалите търговци. Трима от тях му бяха приятели и тях щеше да предупреди още в момента. Друг път те ще му върнат услугата.
— Много мило, че ми се обаждаш, бебче — проговори в слушалката той. — Отдавна не сме се виждали!
Разговорът приключи с дълга размяна на любезности, от която Смоуки разбра, че няма да му се размине без още една нощ в мотела. Но информацията струваше много повече, Рано на следващата сутрин той извика Лоти, която също се радваше на периодична благосклонност от негова страна, но въпреки това никога не го наричаше другояче освен „мистър Стивънсън, сър“. От доклада й стана ясно, че фирмата на Стивънсън се намира в онова състояние, което според банковата терминология се нарича „злоупотреба с доверието“
Този термин означаваше, че Смоуки Стивънсън е продал доста коли, без да уведоми банката, която е отпуснала парите за закупуването им. Именно колите бяха гаранцията на банката за отпуснатия от нея кредит. А след като не беше известена за продажбата им, тя автоматически приемаше, че колите продължават да се намират в склада на Смоуки. А всъщност бяха продадени коли за цели четирийсет и три хиляди долара!
Наистина през последните няколко седмици той беше докладвал известен брой продажби, но далеч не всичките. И това без всякаква трудност щеше да бъде установено от ревизията, която беше част от рутинната практика на всички банки и други кредитни учреждения.