Бившият автомобилен състезател потърка замислено брадата си. Подобно на всички търговци на коли той знаеше, че периодичната злоупотреба с доверието е повсеместна практика. Номерът беше да не се увличаш и да не те хванат.
Това положение се дължеше на факта, че търговецът трябва да плати в брой на производителя за всяка нова кола в склада си. Обикновено парите за тази цел се заемаха от банките и другите кредитни институти. Понякога обаче заемът не достигаше. В определени моменти търговците се нуждаеха от големи суми за закупуването на по-големи партиди търсени марки коли. И въпреки оживените продажби те продължаваха да чувствуват недостиг от налични средства за покриване на разходите си.
Точно в тези случаи търговците прибягваха до по-бавна обработка на документите за продажба. Получил парите за продадената кола, всеки от тях се стремеше да обработи и представи на банката съответните документи поне със седмица закъснение. През това време парите се изразходват за други цели, а тъй като продажбите не спират и Той продължава бавно да обработва документите, за непосредствените разходи остават доста свободни пари. С една дума, търговецът просто жонглира.
Разбира се, банките и кредитните институти познават тези фокуси, но въпреки това си затварят очите. В резултат всеки търговец получава възможност за „нарушаване на доверието“, естествено, до определена степен. Но в случая със Смоуки, който им дължеше една доста крупна сума, те едва ли биха си затворили очите.
— Лоти — меко проговори той. — Налага се да върнем в магазина няколко от продадените коли, преди да пристигнат ревизорите.
— Знаех, че точно това ще поискате, мистър Стивънсън, сър, затова изготвих един списък. — Счетоводителката се пресегна и му подаде два листа, скачени с кламер. — Това са продажбите ни за последните две седмици.
— Браво, момичето ми! — похвали я Смоуки и очите му пробягнаха по списъка. С чувство на одобрение отбеляза, че в него фигурираха не само моделите и цените на продадените коли, но и адресите и телефонните номера на клиентите. Започна да си отмята адресите на онези от тях, които живееха най-близко. После кратко нареди:
— Сядаме на телефоните и двамата! За начало съм отбелязал четиринайсет имена. Вземам първите седем, а ти ще се заемеш с останалите. Колите трябва да бъдат тук утре сутринта. Знаеш какво да говориш.
— Да, мистър Стивънсън, сър. — Лоти, която неведнъж, се бе занимавала с подобна дейност, започна да преписва отбелязаните от Смоуки имена. Разговорите щеше да проведе от своята остъклена канцелария на долния етаж.
Лоти излезе, а Смоуки Стивънсън се зае да набира първия номер от списъка. Отсреща прозвуча приятен женски глас и Смоуки побърза да се представи.
— Просто реших да звънна — със сладкодумието на светски човек започна той. — Да ви попитам как намирате новата си кола, която имах честта да ви продам, добри хора…
— Харесваме я — учудено отвърна жената. — Защо? Нещо не е наред ли?
— О, не, госпожо, нищо подобно! Просто лично проверявам дали нямате някакви оплаквания. Правя го с всички мои клиенти… при мен това е принцип.
— Принципът ви никак не е лош — отвърна жената. — Едва ли много хора постъпват като вас в днешно време.
— Считаме, че това е наше-задължение. — Смоуки, който вече беше успял да запали пура, качи краката си върху писалището и отмести стола си назад. — Имаме една-единствена грижа — по най-добрия начин да задоволим изискванията на своите клиенти. Ето защо ще ви направя едно предложение.
— Да?
— Вече сте покарали колата си. Защо утре не ни я докарате да я прегледаме най-внимателно в нашия сервиз? Може би ще отстраним някоя дребна неизправност, ще извършим и необходимите реглажи…
— Но ние я купихме само преди седмица…
— Тъкмо затова — скъпернически процеди Смоуки. — Искаме да бъдем сигурни, че е в ред. Мога да ви уверя, че ще направим всичко по най-добрия начин… И напълно безплатно, разбира се.
— Вие май наистина ще се окажете по-различен от останалите търговци на коли — промълви жената от другия край на жицата.
— Иска ми се да бъде така, госпожо. Във всеки случай беше ми приятно да го чуя от вас!
Споразумяха се колата да бъде в сервиза в осем сутринта на следващия ден. Смоуки се извини за ранния час, но обясни, че иска проверката да бъде извършена от най-добрите му механици, които по това време са по-малко натоварени. Жената отвърна, че съпругът й използува колата за работа, но утре ще се придвижи с някой познат или ще вземе автобуса.
И вторият му разговор приключи с подобен резултат, но при следващите два срещна съпротива — хората съвсем не бяха склонни да се разделят с колите си за цял ден. Доловил твърдостта им, той се отказа да настоява. При петото позвъняване обаче реши да смени тактиката — просто защото му омръзна да говори все едно и също.