— Все пак бихте могли да ме уведомявате предварително за посещенията си — изръмжа той. — Тази фирма е моя в края на краищата…
— Щях да постъпя точно така, ако още в началото не бяхте ми казали… — Адам разтвори една черна пластмасова папка, от която не се разделяше при своите посещения тук, и започна да я прелиства: — Ето … „за вас всичко тук е широко отворено, все едно, че е публичен дом с вдигнат покрив… Можете да прегледате счетоводните ни книги, досиетата, складовата наличност — всичко, на което има законно право вашата сестра.“ Това са ваши думи. А по-късно ми казахте…
— Добре, добре — прекъсна го Смоуки. — Не знаех, че сте записали думите ми… — После с внезапно подозрение впи очи в госта си и попита: — Да не би и сега да сте включили някой микрофон?
— Бих ви предупредил — отвърна Адам. — А иначе просто се радвам на добра памет и когато се заема с нещо, имам навика да си водя подробни записки.
„Кой Знае какво още има в тази папка с черни пластмасови корици“ — рече си Смоуки.
— Сядайте — покани го той. — Кафе?
— Благодаря — отказа Адам. — Ще постоя прав. Дойдох да ви кажа, че за последен път съм тук. Както и да ви уведомя, че ще препоръчам на сестра си да продаде своята част от предприятието. — Адам докосна папката в ръката си и глухо добави — А това тук ще предам в търговския отдел на нашата компания.
— Какво?!
— Чухте ме много добре — спокойно отвърна Адам.
— Но какво, по дяволите, има вътре?!
— Доста неща. Между другото и факта, че точно в този момент вашият сервиз методично сваля от употребявани коли всичко, което издава наличието на собственик, след което ги поставя на склад заедно с новите. Между другото вашият началник-сервиз е написал фалшиви поръчки за гаранционно обслужване, които без съмнение ще бъдат препратени за заплащане на нашата компания. А такова обслужване изобщо не е правено. В момента аз наистина не зная точно с каква цел вършите всичко това, но лесно мога да се досетя. И понеже става въпрос за интересите на Тереза, възнамерявам да позвъня в банката ви и да съобщя за всичко, което видях. Предполагам, че те ще ме осветлят по въпроса по-подробно…
— Господи Исусе! — тихо изстена Смоуки.
Сякаш покривът се срути върху главата му, и то в момент, в който най-малко го очакваше. Едновременно с това осъзна каква фатална грешка допусна, когато реши да се разкрие пред Адам и да му позволи да надникне в „кухнята“ на неговия бизнес Беше решил, че Адам просто е един приятел и несъмнено умен човек с добро положение. Положение, до което едва ли би достигнал, ако не беше способен. Грешката на Смоуки беше, че го подцени, решавайки, че този човек едва ли има някакво понятие от неща като търговията с автомобили. Точно поради това свое заключение Смоуки реши да го обезоръжи със своята откровеност, която би трябвало да приспи у него всяка бдителност. Освен това Смоуки считаше, че веднъж уверил се в коректното му отношение към Тереза, Адам ще престане да се интересува от подробностите. Сега разбра на колко погрешен път е бил, но вече беше твърде късно.
— Направете ми една услуга — примоли се той. — Дайте ми ми-нута-две за размисъл, а после нека поговорим!
— Ще мислите единствено за начините, по които бихте могли да ме спрете — отвърна Адам. — Затова предварително ви предупреждавам, че нищо няма да се получи! Освен това вече сме говорили за всичко.
— Откъде, по дяволите, знаете какво ще мисля? — повиши глас търговецът.
— Е, хубаво… не зная. Зная само едно — вие сте мошеник.
— Мръсна лъжа! Бих могъл да ви дам под съд за обида!
— Изгарям от нетърпение да повторя епитета си пред свидетели, за да получите възможност да се оплачете в съда — отвърна Адам. — Но съм убеден, че няма да го направите!
Смоуки реши да измъкне каквото може.
— Но защо да съм мошеник? — примирително попита той.
Адам се отпусна в креслото срещу писалището му и разтвори черната си папка.
— Наред ли да карам?
— Разбира се, да ви вземат дяволите!
— Първото ви мошеничество е свързано с гаранционното обслужване. Начислявате си разходи за неположен труд. Подменяте напълно здрави части, след което отново ги използувате.
— Искам да ми посочите поне един конкретен пример! — настоя Смоуки.
— Разполагам с доста повече, но ето един от най-фрапиращите — в „Стивънсън Мотърс“ пристига една почти нова кола, която се нуждае от елементарен реглаж на карбуратора — започна да чете той. — Вместо реглаж обаче вашият сервиз сменя целия карбуратор и сметката за новата част се изпраща на фирмата производител, тъй като колата е все още в гаранция. След това подмененият карбуратор е регулиран, поставен в склада и след известно време продаден за нов.