Адам разполагаше с датите и номерата на поръчката, фактурата и фабричния номер на подменения карбуратор.
— А кой ви е разрешил да си пъхате носа из моя сервиз?! — яростно избухна Смоуки.
— Вие самият.
Адам знаеше, че за предотвратяване на злоупотреби от подобен характер съществува цяла наредба. Всяка компания от Голямата тройка разполагаше с такава. Но поради огромните мащаби на самите компании и големия обем на работата им по сервизното обслужване търговци като Смоуки съумяваха редовно да заобикалят правилниците.
— Не съм в състояние да следя за точното изпълнение на всяка поръчка в сервиза — започна да протестира търговецът.
— Но отговорността е ваша. Винс Миксън ръководи сервиза както му наредите вие — в момента също прави точно това. Между другото той върши и още една нередност — фалшифицира работното време по отделните коли и събира допълнителни такси. Искате ли примери?
Смоуки поклати глава. И през ум не му беше минавало, че този мръсник ще се окаже толкова внимателен наблюдател, че ще види и разбере толкова много неща. В главата му със светкавична бързина се заподреждаха всички възможни решения — по този начин някога преценяваше как да задмине състезателя пред себе си.
— Ще ви кажа и още нещо, което е свързано с измамата на клиентите ви — добави Адам. — Вашите продавачи продължават да начисляват лихва от сто долара при продажбите на кредит, въпреки че Актът за кредитирането отдавна обяви подобни лихви за незаконни.
— Но хората продължават да ги предпочитат!
— Искате да кажете, че вие ги предпочитате. Особено в случаите, когато вашите „девет на сто“ в действителност означават не по-малко от шестнайсет процента годишно!
— И какво толкова лошо има в това?
— Наистина съвсем не е лошо. Предполагам, че на това мнение са и всички търговци, които използуват този трик. Но те едва ли биха изпаднали във възторг, ако разберат как работите вие в моменти на разпродажба… Как слагате стари дати на поръчките, как ги изпълнявате, когато ви изнася…
— Стига, стига! — простена Смоуки и вдигна ръце в знак на отчаяние.
Адам млъкна, а Смоуки за сетен път се увери, че тоя гип наистина знае всичко! На практика той би могъл да обори част от предишните обвинения, както и да се изплъзне от други. Но с последното съвсем не беше така. За определени, строго фиксирани периоди от време фирмите производители прибягваха до отпускането на специални търговски премии за продажбата на залежали марки коли. Обикновено те се движеха между 50 и 100 долара на бройка и тъй като ставаше въпрос за хиляди коли, тези разпродажби се провеждаха по строго установени правила. Естествено, начини за заобикалянето им все пак съществуваха и Смоуки ги знаеше всичките. Но търговските отдели на фирмите производители се отнасяха изключително строго към тях.
Смоуки се запита дали Адам е успял да научи и за демонстрационните коли — миналогодишен модел, които фирмата му продаде за нови, след като им превъртя километражите. Сигурно!
Но как, по дяволите, успя този човек да научи толкова много неща за нула време?!
Адам би могъл да му обясни как. Би могъл да му каже, че за човек, който се занимава с производствено планиране в автомобилната промишленост, всичко това — внимателното проучване, систематичното проследяване, проверка и анализ на получената информация и сглобяването и в едно хармонично цяло — са неща, естествени като дишането. Освен това лично той бе свикнал да работи бързо.
Смоуки беше вперил поглед в писалището пред себе си и очевидно използуваше времето, за да мисли — точно както беше помолил преди малко. Накрая вдигна глава и тихо попита:
— Но на чия страна сте вие в края на краищата? Чии интереси защищавате?
Адам очакваше подобен въпрос. Сам бе започнал да си го задава още снощи, а на няколко пъти и тази сутрин.
— Дойдох при вас като пълномощник на Тереза, която е моя сестра и притежава четирийсет и девет процента от тази фирма. И все още съм такъв. Но това съвсем не означава, че трябва да си затварям очите пред мошенически операции. И Тереза, и Клайд (ако беше жив) биха постъпили по същия начин. Ето защо ще изпълня всичко, за което ви предупредих.
— Нека поговорим. Казахте, че най-напред ще се обадите в банката. Така ли беше?
— Точно така.
— Е, добре, господин благородник, нека сега пък аз ви кажа какво ще се случи по-нататък! Банката ще изпадне в паника. Още днес следобед тук ще гъмжи от инспектори, а утре рано ще вземат разрешение от прокурора, ще конфискуват активите ми и ще окачат катанците на вратата! Такааа… Споменахте, че после ще предадете записките си на търговците от вашата компания… И знаете ли как ще постъпят тези типове?