— Предполагам, че ще ви отнемат представителството.
— Излишно е да предполагате. Точно това ще направят!
За известно време двамата останаха безмълвни, без да отделят поглед един от друг. После търговецът се наведе над писалището и тихо попита:
— И, какво ще се случи на Тереза и дечицата? Колко според вас могат да струват четирийсет и девет процента от един умрял и погребан бизнес?
— Бизнесът няма да умре — отвърна Адам. — Компанията ще назначи тук свой временен пълномощник, след което ще намери и човек, на когото да продаде представителството…
— Пълномощник! И как според вас ще бъде ръководена тази фирма? От човек, който едва ли знае нещо за бизнеса? Всичко ще приключи с един красив фалит!
— Когато говорите за фалит, не трябва да забравяте, че сам сте тръгнали към него!
Смоуки стовари юмрука си върху бюрото с такава сила, че всичко отгоре му се заклати.
— Няма да има никакъв фалит, ако ме оставите да играя играта както си знам! — изрева извън себе си той. — Ще фалирам само ако изпълните това, което сте намислили!
— Вие казвате така.
— Няма значение какво казвам! Сега ще извикам тук счетоводителката си и ще ви го докажа!
— Вече прегледах счетоводните ви книги заедно с мис Потс.
— А сега ще ги прегледате още веднъж, този път с мен, да ви вземат мътните! — Смоуки скочи от мястото си и заплашително се надвеси над Адам. Огромните му юмруци конвулсивно се свиваха и разпускаха, а очите му бясно пламтяха.
Адам сви рамене, а Смоуки вдигна слушалката и повика Лоти. Дишаше тежко и на пресекулки.
Работата им отне около час.
Час, в който Смоуки Стивънсън доказваше и убеждаваше, подкрепяше доводите си с набързо направени изчисления, които постепенно покриха цялото писалище. Едновременно с това Лоти Потс обясняваше начина, по който се водеше счетоводството, и съпоставяше най-новите данни с цифрите от предишни години.
Накрая Адам беше принуден да признае вътре в себе си, че, Смоуки действително би могъл да стъпи на краката си, ако, разбира се, получи възможност още поне месец да се отклонява от общоприетата практика и ако сегашната тенденция към съживяване на търговията с нови коли се запази. Алтернативата беше една — поемането на бизнеса от някой временно назначен човек, което, както правилно отбеляза Смоуки, почти сигурно ще доведе до катастрофа.
Но за да остане „Стивънсън Мотърс“ на повърхносттa, Aдам ще трябва да си затвори очите пред измамата, която очакваше банковите ревизори. Времето на догадките отмина и той вече знаеше всичко. По време на разговора им Смоуки призна, че е „злоупотребил с доверието“ и описа начина, по който възнамерява да се справи с предстоящата ревизия.
Усети, че никак не му се искаше да научава за всичко това. Искаше му се никога да не беше се замесвал в тази бъркотия, което направи по молба на сестра си. За пръв път разбра колко са мъдри забраните, наложени от Комисията за защита интересите на компанията, предпазвайки нейните служители от финансови и всякакви други контакти с автомобилните представителства.
Лоти Потс събра книжата си и напусна стаята. Смоуки Стивънсън застана пред Адам с ръце на кръста и предизвикателно го изгледа.
— Е?
— Нищо не се е променило — поклати глава Адам.
— Ще се промени, но тази промяна ще засегне и Тереза! — меко и почти гальовно започна Смоуки. — Този месец ще си получи хубавичкия тлъст чек, но другия няма да получи нито цент! И още нещо — обвинихте ме във всички смъртни грехове, но не казахте нито дума за отношенията ми с Тереза… Не казахте, че съм я мамил например…
— Защото не сте. Това е единствената област, в която нещата ви са в пълен ред!
— Но съм могъл да мамя и нея, нали?
— Предполагам, че е така.
— А аз не съм го правил! Нали точно това дойдохте да проверявате?
— Не съвсем — уморено отвърна Адам. — Сестра ми настояваше да се запозная с перспективите пред фирмата… — Замълча, после добави: — Освен това имам и морални задължения към компанията си.
— Но не те ви изпратиха тук!
— Така е. Но не очаквах, че ще открия всички тези неща… А като служител на компанията нямам право да ги прикривам.
— Сигурен ли сте? Дори и заради Тереза и дечицата?
— Сигурен съм!
Смоуки Стивънсън замислено потърка брадата си. Яростта го беше напуснала и когато проговори отново, гласът му прозвуча съвсем спокойно: