На Брет му се прииска да отвори приказка за фарстара, работата по който бе задвижена паралелно по няколко линии, при това с удивителна бързина. Но той навреме се усети, че говори по открит телефон и се намира в клуб, в който сигурно чакат своите полети и представители на конкуренцията.
— Ще ти кажа нещо, което ще те зарадва — проговори Адам — Реших да помогна на Ханк Крайсъл с неговата мелачка Изпратих младия Касталди в Грос Пойнт да получи преки впечатления. Върна се много ентусиазиран и това ме накара да говоря с Илрой Брейтуейт. Той също прие благосклонно идеята. В момента готвим доклад за Хюб.
— Чудесно! — с неприкрито удоволствие възкликна младият дизайнер. Знаеше, че беше действувал по чисто емоционални подбуди, когато реши да говори с Адам, но какво от това? Напоследък все по-често стигаше до заключението, че автомобилната промишленост е длъжник на обществеността и именно нещо от рода на тази мелачка би й предоставило възможност да изкупи част от греховете си.
— Ти разбираш, че цялата работа може никога да не получи благословията на Хюб — предупреди го Адам.
— Да се надяваме, че ще му докладваш в ден, в който „прахта е на стълбче“!
Адам добре знаеше какво иска да каже Брет — ако първият вицепрезидент Хюб Хюитсън хареса някоя идея, той започва да я защищава толкова разпалено, развива такава невероятна дейност в нейна полза, че — както казваха най-близките му сътрудници — „прахта няма време да се слегне върху земята и стои във въздуха, събрана на стълбче“. Едно от „стълбчетата прах“ на Хюб Хюитсън беше орионът и то все още не се беше слегнало. Той имаше и други подобни стълбчета, които далеч невинаги се оказваха успешни, но провалите бързо се забравяха и Хюитсън незабавно издигаше нови.
— Ще гледам да случа такъв ден — обеща Адам. — Желая ти приятно пътуване!
— Сбогом, приятелю! — Брет глътна наведнъж остатъка от кафето си, приятелски потупа по задните части стюардесата и се насочи към изхода за заминаващи пътници.
Полет 81 на „Юнайтед“, който щеше да преодолее разстоянието между Детройт и Лос Анджелес без междинни кацания, започна точно според разписанието.
Подобно на много хора, които на земята живеят напрегнато, Брет използуваше само първа класа на трансконтиненталните лайнери. Такова пътуване осигуряваше четири-пет часа добра почивка, накъсвана по приятен начин от поднасянето на напитки, вкусна храна и от безупречното обслужване. Всичко това беше придружено от блаженото усещане, че никой не може да те хване по телефона или по някакъв друг начин независимо от броя на неотложните задачи, които се трупаха там долу, в ниското.
Този път Брет използува по-голямата част от тази почивка за мислене. За целия си живот, за миналото, настоящето и бъдещето. Вглъбен в себе си, той изведнъж откри, че от началото на полета бяха изтекли почти четири часа. Това стана, когато от репродуктора над главата му се разнесе приятният глас на командира на самолета.
— В момента пресичаме река Колорадо, приятели. Тук се събират границите на три щата — Калифорния, Невада и Аризона. Навсякъде времето е хубаво, над сто километра видимост. Седящите отдясно могат да видят Лас Вегас и района на езерото Мийд. А онези, които са отляво, ще видят точно под себе си водите на езерото Хавасу, където се монтира пренесеният от Англия Лондонски мост.
Брет, който беше сам на цял ред седалки от лявата страна, бързо се наведе напред По небето нямаше нито едно облаче и въпреки че летяха на цели тринайсет хиляди метра, долу ясно се различаваха контурите на моста.
— Около тоя мост има куп смешни истории — непринудено продължаваше капитанът. — Хората, които го купили от англичаните, направили грешка. Те били убедени, че купуват моста, изобразен на всички рекламни дипляни за Лондон, а когато разбрали грешката си, вече било късно. На дипляните е изобразен мостът Тауър, а Лондонският, за който платили солидна сумичка, се оказал едно паянтово и допотопно съоръжение, което се намирало доста по-нагоре по реката. Ха-ха!
Брет продължаваше да гледа надолу и скоро по релефа на местността разбра, че вече летят над Калифорния.
— Бог да благослови родния ми край с неговото ярко слънце, с неговите огромни портокали, отвеяни политици, най-различни религии и откачени маниаци! — тържествено произнесе той.
— Казахте ли нещо, сър? — попита минаващата край него стюардеса — младо момиче със стройна и гъвкава фигура. Лицето й беше силно загоряло, сякаш цялото си свободно време прекарваше на плажа.
— Разбира се, че казах — отвърна Брет. — Питах се как ли прекарва вечерите си едно чудесно калифорнийско момиче като вас?