— Е, нека чуя какво мислите по този въпрос — подкани компанията си Брет. Нали след десетина години именно тези момчета ще определят индустриалната политика на страната?
— Всеки, който живее тук, рано или късно стига до убеждението, че все някога нещо трябва да отстъпи — обади се един глас зад него. — Ако продължаваме така, скоро всички в този град ще умрем от задушаване!
— Лос Анджелес е особен случай — отбеляза Брет. — Поради географското разположение на града, резките температурни промени и обилната слънчева светлина смогът тук е много по-лош, отколкото на други места.
— Случаят едва ли е толкова особен — възрази друг студент. — Ходили ли сте напоследък в Сан Франциско?
— А в Ню Йорк?
— А в Чикаго?
— Или пък в Торонто?
— Пък дори и в малките провинциални градчета в пазарен ден?
— Чакайте! — извиси глас Брет. — Тези настроения едва ли са най-подходящите за бъдещата ви професия! Защо тогава трябва да конструирате автомобили?
— Защото сме луди по тях! Защото ги обичаме! Но това не ни пречи да мислим, да знаем какво става, да се тревожим… — Тези думи принадлежаха на длъгнест младеж с рошава руса коса, който се беше изправил в първата редица. Той прокара ръка по непокорните си къдрици и Брет забеляза дългите изящни пръсти на художника.
— Ако слушате какво говорят хората в Западните щати, а и не само там, ще стигнете до заключението, че бъдещето принадлежи на обществения транспорт — умишлено ги подкачи Брет.
— Стари приказки!
— На практика никой не желае искрено да използува обществения транспорт — обобщи едно от малкото момичета в групата. — Особено ако колата е практична и всеки може да си позволи да я купи. От друга страна, идеята за обществен транспорт си е чиста заблуда. Ако изчислите субсидиите, данъците и цената на самото пътуване, ще видите, че общественият транспорт е по-скъп и по-неефективен от личния. На практика всички са измамени. Всеки жител на Ню Йорк или Сан Франциско ще ви каже това!
— В Детройт бихте имали голям успех! — усмихна й се Брет.
— Не го казвам заради това! — нетърпеливо тръсна глава момичето.
— Ясно — каза Брет. — Значи приемаме, че поне още половин век автомобилът ще бъде основното транспортно средство. Но какъв трябва да бъде този автомобил?
— По-добър — отвърна един спокоен глас. — Много по-добър от сегашния… Освен това и на автомобилите количеството трябва да се намали.
— По въпроса за качеството спор няма — то наистина трябва да бъде далеч по-добро. Но интересно как може да се намали количеството?
— Длъжни сме да мислим по този въпрос, мистър Делъсантоу. Ако искаме да сме далновидни и разбираме, че това е за наше собствено добро.
Брет с любопитство огледа говорещия, който разбута останалите младежи и излезе напред. Още почти момче — ниско, мургаво и набито, вече с малко коремче, то далеч нямаше вид на интелектуалец, но тихият му глас звучеше толкова убедително, че останалите тутакси се умълчаха и сякаш доброволно му предоставиха думата.
— Доста често спорим — започна мургавият студент. — Онези от нас, които са избрали за своя специалност транспортния дизайн, искат да работят в автомобилната промишленост. Тя ни привлича страшно много. Колите са нашата страст. Но това съвсем не означава, че за Детройт ще тръгнем с капаци на очите.
— Продължавайте — помоли го Брет.
Връщането в студентските години, слушането на откровени младежки мнения, които все още не носят белега на поражения, разочарования, финансови и практически ограничения — за Брет всичко това беше едно вълнуващо събитие, нещо като своеобразно зареждане на душевните акумулатори.
— Автомобилната промишленост отдавна работи с чувство за отговорност — продължи мургавият. — Нейните критици често не искат да го признаят, но то е факт. Новият полъх се чувствува съвсем осезателно — темите за замърсяването на околната среда, за безопасността, за качеството вече не са само теми за разговор. По тях се работи, и то сериозно!
Останалите продължаваха да мълчат. Междувременно към групичката се присъединиха още няколко младежи, явно от други курсове. Макар че в колежа се преподаваха още десетина художествени специалности, автомобилният дизайн привличаше вниманието на всички студенти.
— Но автомобилната промишленост има и други отговорности — продължи ниското момче. — Една от тях е именно количеството на произведените коли.
Странно — на летището сам се бе замислил за количеството на автомобилите, сети се Брет.