— Нас ни изяждат именно бройките — говореше с тих глас мургавият студент. — Те провалят всяко усилие на производителя. Да вземем например безопасността. Уж произвеждаме все по-обезопасени коли, а какво става на практика? Броят на автомобилите по пътищата расте, а оттам расте и броят на катастрофите. Същото е и при замърсяването на въздуха. Днешните коли имат двигатели, които доскоро бяха само мечта. Почти не замърсяват въздуха. А доколкото ми е известно, скоро ще бъдат внедрени още по-чисти от екологическа гледни точка двигатели. Не е ли така?
— Така е — кимна Брет.
— Но бройките растат. Хвалим се, че произвеждаме по десет милиона коли годишно, но това означава, че каквото и да правим за контрола на отработените газове, замърсяването на въздуха ще продължава да расте. А това е ужасно!
— Да допуснем, че всичко, което казахте, е вярно. Но къде тогава е изходът? Да ограничим продажбите?
— А защо не? — попита някой.
— Ходили ли сте някога на Бермудските острови, мистър Делъсантоу? — зададе му неочакван въпрос мургавото момче.
Брет поклати глава.
— Главното островче има площ от едва трийсетина квадратни километра. Местното правителство е принудено да ограничава продажбата на коли просто за да имат място да се разминават. Първо поставиха ограничение върху кубатурата на двигателите, след това върху дължината и широчината на купетата. А накрая стигнаха до закон, според който едно домакинство не може да притежава, повече от един автомобил.
— Това са глупости! — обади се един от новодошлите.
— Не искам да кажа, че и ние трябва да бъдем толкова стриктни — отвърна мургавият. — Искам да кажа само, че все някога ще ни се наложи да теглим чертата. Според мен автомобилната промишленост няма да изпадне в криза, ако не произвежда днешните огромни количества, а и хората едва ли биха изпитвали някакви трудности. На Бермудите всички се чувствуват отлично.
— Подобно нещо тук вероятно ще доведе до национална революция — отбеляза Брет. — Освен това ограничаването на продажбите под нивото на търсенето ще означава, че атакуваме свободната инициатива. — Той се усмихна и добави: — Чиста ерес, нали?
Подобна мисъл действително би се сторила еретична на повечето хора в Детройт. „Но нима наистина е такава? — запита се Брет. — Докога все пак автомобилната промишленост — наша и чуждестранна — ще произвежда все по-големи количества автомобили независимо от начина им на захранване? Няма ли някой някъде и по някакъв начин да обяви както на Бермудите: «Стига!» Не се ли приближава денят, в който контролът върху качеството на готовата продукция ще стане неизбежен в името на общественото благо? Почти навсякъде вече е ограничен броят на такситата и товарните автомобили. Защо да не бъде ограничен и броят на частните коли? Ако това не стане, един ден Северна Америка ще заприлича на задръстено кръстовище, каквото нерядко е и днес. Следователно ръководителите на автомобилната промишленост биха проявили много по-голяма прозорливост и мъдрост, ако сами поемат инициативата за самоограничаване.“
Брет обаче силно се съмняваше, че някой от тях би проявил толкова здрав разум.
— Не всички тук споделяме мнението на Харви — обади се друг глас. — Някои смятаме, че на света има място за още много коли.
— И възнамеряваме доста от тях да са наше дело!
— Точно така, по дяволите!
— Извинявай, Харв, но светът още не е дорасъл за твоите идеи!
Тези изявления обаче бяха последвани от глъчка на недоволство, която показа, че мургавият Харви има доста верни съмишленици.
Длъгнестият русоляв младеж, който беше казал, че са луди по колите, извика.
— Кажете нещо за ориона!
— Дайте ми скицник — отвърна Брет. — Ще ви го покажа!
Подадоха му някакво блокче и той бързо започна да скицира, а над главата му се струпаха всички, които бяха наблизо. Със смайваща окото бързина Брет нарисува колата отстрани и отпред, тъй като познаваше контурите на рожбата си така, както скулпторът познава силуета на фигурата, над която е работил години наред.
Наоколо се разнесоха възклицания:
— Грандиозно! Това вече е нещо!
Посипаха се въпроси. Брет отговаряше напълно откровено. Студентите често се радваха на подобни привилегии, тъй като именно те подхранваха интереса им към бъдещата професия. Но в края на разговора той все пак не забрави да прибере в джоба си нахвърляните скици.
Студентите се пръснаха по аудиториите и малкото вътрешно дворче опустя. По-късно Брет изнесе официална лекция, проведе индивидуални разговори със студенти по автомобилен дизайн и даде оценката си на няколко изградени изцяло от студентите експериментални автомобила.