С изненада откри, че този випуск притежава особено изразена склонност към строгите и икономични форми, съчетани с максимална функционалност и целесъобразност. Любопитното беше, че към същите идеи се бяха насочили и самите те — той, Адам Трентън, Илрой Брейтуейт и останалите членове на екипа в онази паметна нощ преди два месеца и половина, в която започна да се избистря идеята за бъдещия фарстар. Докато обликът на бъдещата кола бавно и трудно се оформяше в строго охраняваното му ателие, той непрекъснато чувствуваше колко точна беше дефиницията на Адам. „Грозното е красиво!“ Тук, в Лос Анджелес, той още веднъж усети това.
Историята отдавна е доказала, че художествените тенденции, които лежат в основата на комерсиалния дизайн, винаги са възниквали по най-неочакван начин. Никой не знае как и защо се променя художественият вкус, кога точно се появява новата тенденция — вероятно човешките възприятия и предпочитания се намират във вечно движение и винаги са склонни към промяна. Докато разглеждаше студентските работи, без, разбира се, да обръща внимание на неизбежния за този етап процент на наивност и несъвършенство, Брет си спомни собствените си скици през последните месеци и изпита радостна възбуда от факта, че продължава да бъде на гребена на вълната и работи в духа на една едва зараждаща се принципно нова тенденция.
Очевидно част от неговия ентусиазъм се беше предал на студентите, с които разговаря през втория ден на посещението си в колежа. В резултат на тези разговори той се спря на двама от бъдещите випускници, които щеше да препоръча на кадровата служба на своята компания. Единият беше ниският мургав Харви, с когото разговаря във вътрешното дворче. Неговият скицник издаваше наличието на ярък талант и богато творческо въображение, рязко открояващи се от нивото на останалите. В Детройт несъмнено го очакваха сериозни трудности и конфликти, независимо къде точно щеше да постъпи. Защото притежаваше оригинално мислене и беше особняк, комуто едва ли биха затворили устата, когато вземе да защищава своите убеждения. За негов късмет автомобилните компании обикновено бяха благосклонни към особняците, макар че невинаги ги поощряваха. Търпяха ги, защото се беше наложило мнението, че именно техните възгледи са най-доброто средство срещу закостенялото мислене на останалите.
Но независимо от развоя на събитията Брет беше убеден, че двамата с Харви ще намерят общ език на детройтска почва.
Вторият му избраник беше върлинестият младеж с непокорния рус перчем, който също притежаваше ярък талант. Изслушал предложението на Брет, младежът каза, че вече има ангажимент с една от компаниите на Голямата тройка, която му осигурявала място на дизайнер веднага след дипломирането.
— Но ако мога да работя с вас, мистър Делъсантоу, аз положително ще предпочета вашата компания — откровено му каза той.
Брет беше трогнат и поласкан, но не знаеше какво да му отговори.
Причина за неговата несигурност беше решението, до което стигна в самотата на хотелската си стая през изминалата нощ — след около четири месеца, в края на годината, да напусне автомобилната промишленост завинаги! Ако, разбира се, нещо драстично не го задържи още известно време.
В самолета, който го отнасяше обратно на изток, той взе още едно решение — първият човек, който трябва да научи за това, несъмнено ще бъде Барбара Залески.
Глава двайсет и втора
През август, по същото време, по което Брет Делъсантоу беше в Калифорния, в завода, където работеше Мат Залески, цареше истински хаос.
Вече две седмици редовното производство беше спряно. В цеховете се настаниха специализираните бригади, които трябваше да демонтират старата поточна линия и да сглобят онази, на която предстоеше да се произвежда моделът „Орион“.
За изпълнението на тази задача беше определен един месец В края на този срок от конвейера трябваше да слезе първият сериен орион, а през следващите три-четири седмици щяха да се сглобяват онези количества, които щяха да заемат мястото си в изложбените зали на автомобилните представителства непосредствено след официалното показване на новия модел, определено за месец септември. После, в случай че прогнозите на търговския отдел се потвърдяха, темпото рязко щеше да нарасне и всеки месец от завода щяха да излизат по няколко десетки хиляди ориона…
Първите две седмици от срока за преустройство вече отминаваха и както обикновено в подобна ситуация Мат Залески се питаше дали ще издържи на прекомерното натоварване.
Голяма част от редовните работници бяха пуснати в годишен отпуск — за повечето от тях принудителен, а следователно и неплатен. На работа идваха само най-необходимите за преустройството работници и служители. От този факт на Мат Залески и останалите ръководители съвсем не им ставаше по-леко, тъй като обемът на работата непрекъснато нарастваше, а заедно с него нарастваха и неприятностите от постоянните неуредици, които имаха такъв характер, че пред тях обикновеният работен ден изглеждаше спокоен като водите на планинско езеро.