Специализираните фирми, които на практика преустройваха завода, бяха взискателни като окупационна армия. Не по-малко взискателни бяха и инженерите от главното управление на компанията, които помагаха на монтажниците със съвети и съдействие, но нерядко само им се пречкаха.
Директорът на завода Вал Рейскайнд и Мат попаднаха под кръстосания огън на постоянни искания за информация, спешни заседания и още по-спешни задачи, които обикновено не търпяха никакво отлагане. Мат се занимаваше с голяма част от въпросите по практическото ръководство на завода, тъй като Рейскайнд беше още нов на своята длъжност. Беше заменил предишния директор Маккърнън само преди няколко месеца и макар че притежаваше отлични дипломи от Политехниката и Търговския институт, той далеч не притежаваше опита на Мат за решаването на практически проблеми — опит, придобит с цената на двайсетгодишен напрегнат труд. Въпреки разочарованието си, че не получи мястото на Маккърнън и началник му стана едно съвсем младо момче, Мат хареса Рейскайнд, който беше достатъчно умен, за да признае открито малкия си опит и да се отнася с необходимото уважение към по-възрастния си заместник.
Най-големите им неприятности бяха свързани с монтажа на новите и изключително сложни металообработващи машини, които само на теория работеха добре. От техническа гледна точка отговорността за функционирането на цялата система носеха фирмите предприемачи, но Мат Залески (добре знаеше, че те ще си отидат и той сам ще трябва да се справя с всяка възникнала впоследствие техническа неизправност. По тази причина той неотклонно следеше монтажните работи.
Най-големият им вpaг бяха изключително късите срокове. При смяна на конвейера времето никoга не стигаше — поне той не помнеше случай, при който е можел да каже, че всички системи не действуват дни, а дори и часове преди изтичането на крайния срок. Цялата работа твърде много приличаше на строителството на жилищен блок, който никога не е готов в деня, определен за нанасяне на новодомците. С тази разлика, че новодомците можеха да почакат, а производството на коли и камиони — не.
Неприятностите на Мат нараснаха и по друга, съвсем неочаквана причина. Ревизията на складовите наличности при прекратяване на производството на предишния модел разкри такива огромни липси, че им се наложи да проведат тотално и задълбочено разследване. Няма автомобилен завод, който да не понася значителни загуби от кражбите на различни части и атрибути. При наличието на хиляди работници в една смяна за крадците (външни или вътрешни) беше детинска игра да изнесат от завода задигнатите части.
Но в случая явно ставаше въпрос за добре организирана шайка, тъй като липсваха Над триста четиристепенни скоростни кутии, стотици гуми, значително количество радиоприемници, касетофони, климатични инсталации и други части.
В резултат заводът буквално бе залян от хората на охраната и наетите отвън детективи. Мат не носеше пряка отговорност за случилото се, но въпреки това бе принуден часове наред да разяснява начините, по които частите се изписват и влагат в готовата продукция. Досега не бяха открили никаква следа, но началникът на охраната сподели:
— Имаме определени подозрения и когато твоите работници се върнат, ще се наложи да разпитаме няколко от тях.
Междувременно детективите продължаваха да се могат наоколо и присъствието им досаждаше на всички останали, които се задъхваха от напрежение, за да изпълнят в срок поставените задачи.
Въпреки това напрежение Мат успешно преодоляваше трудностите. С изключение на една, която за щастие не забеляза нито един заводски ръководител.
Това стана в кабинета му, в събота следобед. При смяна на моделите седемдневната работна седмица беше нещо съвсем обикновено й Айрис Айнфелд — една от по-възрастните му секретарки, реши да му занесе чаша кафе. Мат с благодарност отпи от горещата течност, когато изведнъж, без да разбере причината, усети как чашата се изплъзва от ръката му и кафето обля дрехите му.
Ядосан на собствената си небрежност, той понечи да се изправи, но вместо това се просна в цял ръст сред стаята. Когато по-късно размишляваше за инцидента, си спомни, че левият му крак бе отказал да се подчини, а изплъзналата се чаша беше държал с лявата ръка.