— Татко! — остро каза Барбара. — Това е моят приятел мистър Найт. Аз го поканих и няма да…
— Млък! — Мат с мъка извъртя тежкото си туловище към дъщеря си. — С теб после ще се разправям!
Лицето на Барбара пребледня.
— Какво значи това — да се разправяш с мен?!
Мат беше престанал да й обръща внимание. Очите му продължаваха да бъдат заковани върху лицето на Роли, а ръката му рязко посочи кухненската врата, oт която току-що беше влязъл.
— Вън!
— Татко! Да не си посмял! — Барбара скочи на крака и бързо тръгна към баща си. Той замахна и главата й се отметна от тежкия плесник.
Сякаш всички бяха актьори в класическа трагедия — ceгa дойде ред на Барбара да не вярва на очите си. Това не може да бъде истина, помисли си тя. Бузата я болеше и сигурно щеше да се подуе, но сега това нямаше значение. Много по-важно беше вътрешното й състояние. Изпитваше чувството, че някаква огромна скала изведнъж се е откъртила от мястото си — скалата на човешкия напредък и разбирателство, издигала се бавно и търпеливо в течение на векове. А под нея беше зейнала вонящата яма на безразсъдната ненавист и фанатизъм, които никога не бяха напускали съзнанието на Мат Залески. А тъй като беше дъщеря на този човек, вината беше и нейна!
Отвън долетя шум на пристигаща кола.
Роли също беше станал на крака. Само преди миг го беше напуснала и последната следа oт увереност, тъй като той се намираше в непозната среда. Но увереността му бързо се върна и той презрително изгледа Мат.
— Плюя на теб, свиньо!
— Казах — вън оттук! Махай се! — с разтреперан от ярост глас повтори Мат.
Барбара затвори очи, „Плюя на теб, свиньо?!“
Но защо не в края на краищата? Не беше ли точно това мръсният живот? На омразата се отвръща с омраза!
За втори път през последните няколко минути външната врата на къщата се отвори. На прага застана Брет Делъсантоу, който жизнерадостно извика:
— Звъня, звъня — а никой не ме чува!
Той отправи широката си усмивка към Барбара и Мат, а после забеляза Роли Найт:
— Здрасти, Роли! Радвам се да те видя. Как е животът, приятелю?
Мат Залески изпита леко чувство на несигурност, чул приятелския поздрав на Брет.
— Плюя и на теб! — отвърна му Роли, после хвърли изпълнен с презрение поглед към Барбара и излезе.
— Какво става тук, по дяволите? — смаяно запита Брет.
Идваше направо от летище Метрополитън, където преди по-малко от час се беше приземил самолетът му от Калифорния. Искаше да види Барбара веднага и да сподели с нея решението да промени целия си живот, да обсъдят плановете му за бъдещето, които по време на полета към дома бяха започнали да се избистрят. Настроението му беше чудесно и именно то бе причина за шумното му нахлуване. Но вече разбра, че в този дом има сериозни проблеми.
Задавена от напиращите сълзи, Барбара едва успя да поклати глава.
Брет се приближи и нежно я прегърна през рамото.
— Успокой се, каквото и да се е случило! По-късно ще говорим.
Мат неуверено се обади:
— Вижте, аз може би…
— Не искам да те слушам! — кресна Барбара.
Успяла да се овладее, тя се отдръпна от Брет, а той на свой ред се обади:
— Вижте… ако си имате семейни недоразумения и искате да си вървя…
— Искам да си тук! — каза Барбара. — А когато си тръгнеш, и аз ще тръгна с теб! — Тя замълча й потърси очите му. — Нали вече два пъти ме питаш дали искам да дойда да живея при теб? Ако все още го желаеш, аз съм готова!
— Много добре знаеш, че го желая! — разпалено отвърна той.
Мат Залески, който уморено се беше отпуснал в близкото кресло, долови последните реплики и рязко вдигна глава:
— Да живеете заедно?!
— Точно така! — с леден глас отвърна Барбара. — Няма да създаваме семейство, защото никой от нас не го иска! Просто ще живеем в едно жилище, ще споделяме едно легло…
— Не! — изрева Мат. — За бога, не!
— Опитай се да ме спреш! — предизвикателно отвърна тя.
Няколко дълги секунди двамата се гледаха в очите, после Мат сведе поглед и хвана главата си в ръце. Раменете му потръпваха.
— Сега ще си взема само най-необходимото — обърна се към Брет Барбара. — А утре ще дойда за останалите неща.
— Чакай — каза Брет, без да отделя очи от сгърчената върху стола фигура. — Знаеш, че искам да сме заедно. Но трябва ли да става точно по този начин?
— Когато научиш какво стана тук, тогавa ще разбереш! — хладно отвърна тя. — А сега или ме вземай със себе си, или се махай по дяволите! Мога да отида и на хотел!
— Ще те взема, разбира се — побърза да каже той.