След вечеря той се върна във всекидневната и както обикновено разтвори куфарчето с очакващите го документи. Ерика разтреби трапезарията и влезе при него. Подреди разбърканите илюстровани списания, пръснати до чашата с кафе на съпруга й, след което се зае да подрежда и разпръснатите страници на вестника.
В този момент Адам вдигна глава и каза:
— Остави ми вестника. Още не съм свършил с него.
През цялата вечер Ерика стоя на тръни. Разтвори някаква книга, но очите й не изпускаха и най-дребното му движение. За нейно огромно облекчение той затвори куфарчето и се насочи направо към спалнята, вероятно изобщо забравил за вестника. Тя незабавно го скри, а на следващия ден го изгори без остатък.
Естествено, знаеше, че изгарянето на един екземпляр не означава нищо и Адам може да научи новината от всеки свой познат, който би могъл да му покаже бележката или пък просто да я коментира по някакъв начин (което беше едно и също). Без съмнение мнозина от колегите му вече бяха прочели или най-малкото чули за тази сочна клюка. По тази причина през следващите няколко дни тя беше в постоянно състояние на нервно очакване, съзнавайки, че съпругът й може да повдигне въпроса всеки момент.
В едно беше сигурна — ако Адам научи за бележката в „Детройт Нюс“, тя веднага ще го разбере. Съвсем не беше в характера му да избягва обсъждането на въпроси от всякакво естество, а още по-малко беше от онези съпрузи, които биха си извадили някакво заключение, без да изслушат и другата страна. Той обаче не каза нито дума и след около седмица Ерика започна да се успокоява. По-късно тя си обясни това странно състояние на нещата по единствения възможен начин — всички са били сигурни, че Адам е информиран по въпроса, и просто от неудобство или смущение са избягвали да гo споменават пред него. Но каквито и да са били причините, Ерика изпита огромно облекчение.
Изпита това чувство и по друг повод — инцидентът й даде възможност да постави на везни отношенията си с двамата мъже: Адам и Пиер. Във всичко, с изключение на чувствената наслада и твърде малкото време, което прекарваха заедно, резултатът беше в полза на Адам. Но за нещастие, а може би и за щастие сексът все още играеше важна роля в живота й, ето защо тя отново се съгласи да се види с Пиер след няколко дни. Но този път взе всички предпазни мерки и срещата им се състоя отвъд реката, в Уиндзор, на канадска територия. Оказа се обаче, че тази е най-неудачната oт всичките им дотогавашни срещи.
Беше принудена да признае пред себе си, че продължава да изпитва възхищение oт интелекта на Адам, докато това качество напълно липсваше у Пиер. Въпреки изключителната си заетост Адам никога не губеше връзката си с околния свят, никога не беше се разделял с изключителното си чувствр за отговорност и с твърдите си убеждения. Ерика изпитваше неподправено удоволствие да го слуша как говори, особено когато разговорът не се въртеше около проблемите на автомобилната промишленост. В същото време веднъж запита Пиер за мнението му относно скандала около общественото строителство — една тема, която вече седмици наред не слизаше от първите страници на детройтския печат — и изведнъж се оказа, че Пиер дори не беше чувал за него!
— Не ме засяга! — отсече той.
По същата причина не беше гласувал нито веднъж през живота си: „Не зная дори как се прави… не ми е интересно…“
Постепенно Ерика започна да разбира, че леглото съвсем не е достатъчно за една пълноценна интимна връзка. А когато си зададе въпроса с кого измежду всичките си познати мъже би завързала флирт — честно и бързо си oтговори, че това може да бъде само Адам.
Разбира се, ако Адам си направи труда да изпълнява всичките си съпружески задължения!
За съжаление той рядко го правеше.
Не престана да мисли за него и в следващите няколко дни. Посещението им при Ханк Крайсъл я накара да изпита чувството, че бившият морски пехотинец неизвестно как съумя да изкара на бял свят най-добрите черти от характера на Адам. Тя прехласнато слушаше разговора им за мелачката и изключително умело задаваните въпроси на Адам. Чак на път за дома се сети и за другата страна на този човек, която някога беше притежавала — за пламенно влюбения в тялото й мъж, който безвъзвратно си беше отишъл. Изпита отчаяние и гняв.
Именно под влиянието на това чувство тя му съобщи за решението си да иска развод и действително възнамеряваше да го направи. Нямаше смисъл да продължават по този начин съвместния си живот. Не промени това решение нито на другия ден, нито в дните, които последваха.