Отбеляза, че магазинът се обслужва от трима продавачи — едно момиче и двама мъже, единият от които по всяка вероятност беше самият управител. И тримата бяха заети с клиенти. Двама-трима души се въртяха из магазина подобно на Ерика. Най-близо до нея някаква бабичка с миша физиономия разглеждаше етикетите на изложените куфари.
Стараейки се да не привлича вниманието, Ерика бавно се приближи към масичката, върху която беше изложено коженото куфарче. Вдигна го и започна да го оглежда, сякаш го виждаше за пръв път. Бързият поглед наоколо я увери, че тримата продавачи продължават да са заети със своите клиенти.
Продължи да върти куфарчето из ръцете си. След миг го отвори и внимателно, пусна вътре висящите на конци етикети. После отпусна ръцете си — сякаш имаше намерение да постави обратно на поставката малкото куфарче, но пръстите й останаха върху дръжката. Още веднъж огледа магазина. Двама от разхождащите се клиенти си бяха излезли, а пред единия от продавачите се беше изправил нов клиент. Всичко друго си оставаше непроменено.
Без да бърза, тя завъртя куфарчето в ръката си и тръгна към изхода. Тесен проход водеше към двата съседни магазина. Разпънатата над прохода пъстра тента предпазваше купувачите от капризите на времето. От мястото си Ерика можеше да види малък фонтан, от който долиташе тих плясък на вода. Отвъд фонтанчето, застанал с гръб към нея, униформен служител от охраната разговаряше с някакво дете. Дори и да, я види навън, пазачът едва ли ще я заподозре в нещо, помисли си Ерика, докато посягаше към входната врата. Никой не я спря, никой не й каза дори една дума. Колко лесно е всичко!
— Момент!
Строгият и безкомпромисен глас долетя някъде изотзад и Ерика стреснати се обърна.
Гласът принадлежеше на онази тиха старица с мишото лице, която допреди миг изглеждаше толкова погълната от цените на куфарчетата. Сега обаче тя не изглеждаше нито тиха, нито стара. Очите й гледаха твърдо, а устните й бяхо сурово стиснати. Тя се насочи с бързи крачки към Ерика и извика:
— Мистър Янси, насам!
В следващия миг около китката на Ерика се сключиха железни пръсти. Тя безуспешно се опита да изтръгне ръката си.
Обзе я паника.
— Пуснете ме! — опита се да протестира тя и просто усети как се изчервява.
— Kpoткo! — нареди й старицата, която между другото се оказа на не повече от четирийсет години. Изглеждаше по-възрастна заради дрехите си, вероятно нарочно подбрани. — Аз съм детектив! А вие сте заловена в момент на кражба!
Управителят с бързи крачки се насочи към тях и полицейската служителка добави:
— Тази жена открадна куфарчето, което държи в ръката си! Спрях я в момента, в който се готвеше да напусне магазина.
— Добре — отвърна управителят. — Нека отидем отзад. — Подобно на полицейската служителка той също се държеше спокойно — сякаш предварително се беше примирил с неприятната задача, която му предстоеше. Ерика беше удостоена само с един бегъл поглед и изведнъж се почувствува безлична като истинските престъпници.
— Хайде, тръгвай! — Детективката я дръпна към задната част на магазина, където вероятно се намираха канцелариите.
— Не! — Ерика се дръпна и разкрачи крака за по-голяма устойчивост. — Имате грешка!
— Грешките ги правят такива като теб, сестричке! — отвърна другата и хвърли ироничен поглед към управителя. — Случайно някой от тези да ви е казвал нещо друго?
Човекът показваше явни признаци на притеснение. Ерика беше извикала доста високо и намиращите се наблизо хора извърнаха глави. Управителят съвсем не желаеше сцени и красноречиво кимна с глава към дъното на магазина.
В този миг Ерика направи основната си грешка. Ако се беше подчинила, цялата история положително би приключила съвсем тихо и мирно, в съответствие с отдавна установените за подобни случаи правила. Щяха да я разпитат — е, сигурно не съвсем любезно, ако се съдеше по поведението на полицейската служителка, след което Ерика щеше да признае вината си и да помоли за снизхождение. По време на разпита щеше да излезе наяве и високопоставеното положение на нейния съпруг. След признанието, което тя, макар и неохотно, трябваше да напише със собствената си ръка, щяха да я пуснат да си върви и инцидентът — поне за нея — щеше да бъде приключен.
Показанията на Ерика щяха да бъдат изпратени в Бюрото за разследване, което функционираше от името на асоциацията на търговците на дребно. Там щяха да проверят дали нейното име фигурира в списъците на извършителите на други подобни кражби, след което щяха да преценят дали да я предадат на прокуратурата. Едва ли щеше да се стигне дотам, тъй като това беше първата й официално регистрирана кражба.