Всичко стана толкова лесно, че докато отвеждаха Ерика към своята кола, двамата униформени полицаи се усмихваха. Само преди минута полицейската лимузина се беше изравнила с откритата кола и седящата в нея патрулна двойка направи знак на Ерика да спре, без дори да прибягва до светлинни и звукови сигнали. Тя незабавно се подчини, защото разбра, че всяка друга реакция oт нейна страна би била чиста лудост — такава, каквато беше бягството oт магазина.
Млади и симпатични момчета, полицаите действуваха решително, но едновременно с това вежливо и коректно. Те далеч не я караха да се чувствува така унизена, както оная противна шпионка в магазина. Във всеки случай вече се беше примирила. Знаеше, че е изпаднала в непоправима беда и всичко, което щеше да последва, е неизбежно и неумолимо като самата съдба.
— Получихме заповед да ви задържим, госпожо — проговори единият от полицаите. — Моят колега ще се погрижи за колата, ви.
— Добре — едва чуто отвърна Ерика и се насочи към задната част на полицейската лимузина. Полицаят отвори вратата пред нея, а когато я затръшна, тя разбра, че отвътре не може да се излиза, а стъклата, като в затворническа килия, са предпазени от здрави железни решетки.
Забелязал колебанието й, полицаят добави:
— Такъв е правилникът, госпожо. С удоволствие бих ви поканил да седнете отпред, но ако някой ме види, сигурно аз ще заема мястото ви отзад!
На устните на Ерика се появи нещо като усмивка. Беше съвсем ясно, че не я считат за опасен престъпник.
— Друг път арестували ли са ви? — попита полицаят. Тя поклати глава.
— И аз тъй си помислих. Първия път няма страшно. Ако се държите както трябва, разбира се.
От районния полицейски участък запомни само полираното дърво на скамейките и покрития с плочки под. Там й припомниха нейните права и задължения, след което я разпитаха за станалото в магазина. Ерика отговаряше кратко и ясно, съзнавайки, че времето на увъртане-то е минало. Направиха й очна ставка с жената от охраната и пазача, които не криеха своята неприязън към нея, макар че тя потвърди напълно техните показания. Официално разпозна откраднатото куфарче и за пръв път се запита за какъв дявол й беше притрябвало. След това я накараха да подпише показанията си и й предложиха да телефонира — ако иска, на адвокат, ако иска, на съпруга си. Тя отказа. Отведоха я в малко помещение в задната част на участъка и я оставиха сама.
Началникът на районния участък Уилбър Аренсън не беше от хората, които лесно се размърдват. Много пъти по време на дългогодишната си кариера беше имал възможност да се убеди, че спокойствието и липсата на припряност са неща, към които си струва да се придържа човек — естествено, ако обстоятелствата позволяват. Сега, без да бърза, преглеждаше протоколите за кражбата в един магазин от района си. Внимателно изчете всичко — от опита за бягство до задържането на нарушителката от алармирана по радиото дежурна кола. Името на жената беше Ерика Маргарет Трентън, двайсет и пет годишна, омъжена, с местожителство в Куортън Лейк. Беше подписала протокола с пълните си самопризнания доброволно, без никаква съпротива.
По всичко личеше, че на делото трябва да бъде даден ход. Жената щеше да бъде обвинена в кражба и вероятно осъдена. Но в този районен полицейски участък на Детройт далеч не всичко се вършеше съгласно инструкциите.
Така например началникът не беше длъжен да преглежда документите за всяко дребно престъпление, но в някои случаи подчинените му преценяваха, че трябва да ги види и те се появяваха на писалището му.
Трентън. Това име му беше познато. Шефът не знаеше при какви обстоятелства го беше срещал, но сигурен, че паметта няма да го подведе, той не се напрягаше да си спомни на всяка цена, а спокойно продължи да чете дознанието.
Друго отклонение от инструкциите извърши дежурният сержант, който, познавайки добре начина на работа на своя началник, все още не беше вписал в официалния регистър данните на арестуваната. По този начин репортерите не можеха да получат информация за самоличността на арестуваната и предявеното срещу нея обвинение.
Няколко обстоятелства по това дело възбудиха любопитството на шефа На първо място между тях беше фактът, че мотив за деянието съвсем не бяха финансовите проблеми В откритото сред изпадналите от чантата на обвиняемата вещи портмоне имаше над сто долара в брой, значително количество кредитни чекове на „Америкън Експрес“ и „Дайнърс Клъб“, както и карти за кредитиране от редица големи магазини. А чековата книжка, която беше открита вътре в чантата, издаваше наличието на солидна банкова сметка.