Шефът Аренсън знаеше всичко за обезпечените жени, които крадяха из магазините, знаеше всичко и за техните подбуди. Ето защо не остана изненадан от паричната страна на въпроса. По-интересно беше нежеланието на арестуваната да даде сведения за своя съпруг и отказът й да се свърже с него по телефона.
Това, разбира се, не можеше да й помогне. Дежурният следовател беше проверил на чие име е регистрирана колата й и се оказа, че тя е собственост на една от трите най-големи автомобилни компании. След кратка справка с нейния отдел за охрана стана ясно, че това е една от двете коли, които са отпуснати на мистър Адам Трентън.
Макар и да не беше длъжен да го прави, човекът от охраната им беше дал необходимите сведения Извършилият проверката полицай беше отбелязал този факт в своето донесение И сега едрият набит полицейски началник Уилбър Аренсън — наближаващ шейсетте мъж с оредяла коса, се зае да прави преценка на създалото се положение.
Той отлично знаеше, че куп служители на автомобилните компании разполагат със служебни коли. Но по две получаваха само най-високопоставените от тях.
Не му беше необходима кой знае каква проницателност, за да стигне до заключението, че задържаната Ерика Маргарет Трентън (намираща се в момента зад вратата на една малка стая за разпит вместо в обикновена килия — друга предвидлива постъпка на дежурния сержант) е съпруга на влиятелен човек.
Шефът искаше да знае само едно — точно колко влиятелен е той? Каква беше неговата власт, с какви връзки разполагаше?
Шефът отделяше толкова време за подобни въпроси именно по причината, заради която обитателите на детройтските предградия държаха да имат отделни полицейски участъци за всеки район. В градската управа периодично се повдигаше въпросът за обединяване на разпокъсаните полицейски сили на Голям Детройт в една обща административна единица с централно управление. В подкрепа на тази идея се изтъкваше, че подобна реорганизация би подобрила рязко ефективността на полицейските действия във всички градски райони и би елиминирала дублирането, а оттам ще се стигне и до снижение на разходите за издръжка на полицията. Посочваше се, че на много други места централизацията вече дава отлични резултати.
Но предградията — Бърмингам, Блумфийлд Хилс, Трой, Диърборн, Грос Пойнт и много други — неизменно и решително се противопоставяха на такива мерки. А поради факта, че най-влиятелните граждани на Детройт живеят именно там, проектът неизменно търпеше провал.
Вероятно съществуващата система на малки и независими полицейски сили действително не беше най-удачната за осигуряване на еднаква закрила за всички детройтски граждани, но именно тя предлагаше на местните жители с известни имена онези малки вратички, през които, в случай на дребни закононарушения, се измъкваха самите те, членовете на техните семейства и техните приятели.
Момент, момент! Шефът изведнъж си спомни къде беше чувал името Трентън. Преди шест-седем месеца беше ходил да купи кола за жена си от автомобилното представителство на Смоуки Стивънсън. Беше една събота и там, в изложбената зала, Смоуки го запозна с Адам Трентън от главното управление на компанията. По-късно, докато уточняваха условията на продажбата, Смоуки отново спомена името на Трентън, предсказвайки му бляскава кариера, която може да стигне дори до президентското кресло.
Връщайки се отново върху инцидента и възможните последици от него, шефът Аренсън изпита чувство на дълбоко удовлетворение от въздържаността, която беше проявил. Сега вече не само беше сигурен, че задържаната е важна клечка, но и знаеше към кого трябва да се обърне за допълнителна и вероятно още по-полезна информация.
Вдигна слушалката на директния си телефон и набра номера на Смоуки Стивънсън.
Глава двайсет и четвърта
Сър Пърсивал Макдауел Стайвесънт и Адам Трентън се познаваха и бяха приятели вече повече от двайсет години Приятелството им се характеризираше с наличието на големи паузи — понякога по две-три години нито се виждаха, нито се чуваха, но оказали се в един и същи град, те неизменно намираха начин да се срещнат и отношенията им се подновяваха с такава лекота, сякаш никога не бяха се разделяли.
Вероятно една от причините за трайността на това странно приятелство се дължеше на коренната противоположност на характерите им. Макар и с богато въображение, Адам беше преди всичко прагматик и отличен организатор, който умееше да реализира на практика всичките си начинания. Също с богато въображение и все по-нарастваща напоследък репутация на изключителен учен, сър Пърсивал си остана отчаян мечтател, който преодоляваше ежедневните проблеми с цената на върховни усилия. В общи линии той беше от онзи тип хора, които без никаква трудност биха изобретили оригинален цип за закопчаване, но самите те непрекъснато забравят да вдигнат ципа на собствените си панталони.