Смоуки обаче премълча някои неща, за които беше научил в полицейското управление. Всичко беше на път да се оправи, тъй като собственикът на магазина бе склонен да се задоволи само със заплащането на откраднатата вещ и не настояваше нарушителката непременно да бъде предадена на прокуратурата. От друга страна, шефът Аренсън си даваше сметка, че случаят ще възбуди духовете в района, а той искаше да избегне шумотевицата, ако, естествено, получи в замяна пълното сътрудничество и дискретност на заинтересованите лица.
— Признавам, че съм напълно безпомощен — каза Адам. — Ако мислите, че действително сте в състояние да направите нещо — вървете Аз трябва ли да дойда с вас?
Смоуки остана напълно неподвижен. Ръцете му спокойно лежаха върху волана, а лицето му беше безизразно.
— Е, можете ли да направите нещо, или не? — нетърпеливо повтори въпроса си Адам.
— Предполагам, че мога — бавно отвърна Смоуки.
— Тогава какво чакате?
— Цената — меко продума търговецът. — Всичко на този свят си има цена, Адам Би трябвало да знаете това по-добре от мен.
— Ако ще обсъждаме даването на някакъв подкуп…
— Никога не споменавайте тази дума! Нито тук, нито там — вътре! — Смоуки махна с ръка към полицейския участък. — И помнете — Уилбър Аренсън е разумен човек. Ако си позволите да му предложите каквото и да било, жена ви положително ще пострада! Вие също.
— Не съм имал подобни намерения — учудено отвърна Адам. — Какво друго може…
— Мръсно копеле — изрева извън себе си Смоуки и пръстите му върху волана побеляха от яростното стискане. — Нима вече си забра-вил, че възнамеряваш да ми вземеш хляба?! Толкова ли малко значение има този въпрос за теб, че дори не си го спомняш?! Един месец, забрави ли? Един месец, след който твоята сестричка ще си дръпне паричките и аз ще остана на улицата! Един месец, след който ще пробуташ мръсното си тефтерче на баровците от твоята шибана компания!
— По този въпрос имаме споразумение — сковано отговори Адам. — Той няма нищо общо със сегашния случай.
— Аз пък мисля, че има, дявол да те вземе! Трябва бързичко да премислиш някои неща, ако искаш жена ти да се измъкне от тая бъркотия, без почтената ви фамилия да влезе в устата на цял Мичиган!
— Няма да е зле, ако ми обясните точно за кои неща става въпрос.
— Предлагам сделка — отвърна Смоуки. — Ако не можеш да проумееш-условията й, значи съм се лъгал относно умствените ти качества.
Адам не можа да прикрие обзелото го презрение и то с пълна сила прозвуча в гласа му:
— Май схващам картинката! Я все пак да проверим: имате намерение да играете ролята на посредник и ще използувате своето приятелство с шефа на полицията, за да освободите жена ми и да предотвратите предявяването на обвинение срещу нея. Срещу което аз ще трябва да посъветвам сестра си да остави парите си във вашия бизнес и да затворя очи пред незаконните методи, с чиято помощ го управлявате!
— Боравите твърде свободно с термини от сорта на „незаконни методи“. Трябва ли да ви напомням, че и вашето семейство прибягва до тях?
Адам не обърна внимание на забележката и попита:
— Правилно ли съм ви разбрал, или греша?
— Умен сте все пак. Разбрали сте ме правилно.
— Е, тогава ще получите и отговора ми. Той е категорично „не“! Нямам намерение да променям съвета, който се готвя да дам на сестра си, при никакви обстоятелства! Това би означавало да помогна на себе си, като се възползувам от нейните средства за съществувание.
Смоуки светкавично прецени този отговор и попита:
— Това означава ли, че ще премислите още веднъж второто си решение? Това, което засяга компанията?
— Не съм казал такова нещо.
— Но не казахте и обратното!
Адам замълча. В колата се чуваше тихото мъркане на двигателя и шепотът на климатичната инсталация.
— Аз ще се задоволя и само с тази част на сделката — подхвърли Смоуки — Нека оставим Тереза настрана. Ще бъда доволен, ако не уведомите компанията за онова, което открихте при мен. — Млъкна за момент, после поясни! — Няма дори да ви поискам оня черен тефтер. Достатъчно е да ми обещаете, че няма да го използувате.
Адам продължаваше да мълчи.
— Би могло да се каже, че в този момент сте изправен пред доста труден избор — продължи да го обработва Смоуки — Или компанията, или жена ви Много ми е интересно да науча кое доставяте на първо място!
— Отлично знаете, че нямам избор! — горчиво въздъхна Адам.
Съзна, че Смоуки отново го беше изиграл — както при първия им сблъсък, когато беше поискал два пъти повече от необходимото му време. Стар трик на търговците.