— Да, те действително изиграха такава роля — тихо отвърна той. — По отношение на сигурността Нейдър принуди автомобилната промишленост да направи онази решителна стъпка, която я разделяше от втората половина на двайсетия век. И тя я направи, макар и с цената на огромни трудности.
Докато четиримата репортери усърдно записваха думите му, той светкавично премисли следващия си ход. Прекрасно знаеше, че много хора от бранша споделят това негово мнение. Основната маса млади хора на ръководни длъжности, а и изненадващо много от утвърдените и опитни ръководители признаваха, че в общи линии въпреки преувеличенията и неточностите борбата на Вейл и Нейдър през последните години имаше някакъв смисъл. Автомобилната промишленост действително пренебрегваше проблемите на безопасността при проектирането на своите модели, действително насочваше цялото си внимание към продажбите, действително се противопоставяше на всякакви промени, докато не я заставеха да ги приеме чрез специални правителствени разпоредби или заплахата от такива. Хвърляйки поглед назад, човек оставаше с убеждението, че производителите на коли са били опиянени от собствената си мощ и са се държали като Голиат, който в крайна сметка е паднал на колене пред малкия Давид — в случая с Ралф Нейдър, а по-късно и с Емерсън Вейл.
Точно така — Давид и Голиат, помисли си Адам. Това особено се отнасяше за Нейдър, който сам, без подкрепа отникъде, се изправи със забележителна морална сила и дух срещу цялата американска автомобилна индустрия, която притежаваше неограничена финансова мощ и се радваше на силна подкрепа от страна на Вашингтон. Той сам я принуди да обърне по-голямо внимание на сигурността, а след това и Конгресът се видя принуден да ратифицира нов законопроект в защита на потребителските права. Фактът, че подобно на всички любители на полемиката Нейдър често прекаляваше с нападките си и прибягваше до изопачаване на истината, никак не намаляваше значението, на постигнатото от него. Само един тесногръд човек би отрекъл заслугите му пред обществеността. Ето защо онзи, който е успял да се пребори с такъв могъщ противник, не може да не носи някаква полза на обществото.
— Доколкото ми е известно, мистър Трентън, до този момент нито един човек с отговорен пост в автомобилния бранш не е правил подобно изявление — отбеляза представителят на „Уолстрийт Джърнъл“.
— Значи е дошло времето някой да го направи — отвърна Адам.
Не беше съвсем сигурен, но му се стори, че приведеният над лулата си Джейк Ърлъм побледня. Забеляза, че и Сребърната лисица леко се намръщи. По дяволите! Ако се наложи, ще поспори и с Илрой! Адам никога не беше се числил към покорните. Малцина от хората, стигнали до върховете в този бранш, имат покорен характер, а онези, които си спестяват честното мнение, защото се страхуват от неодобрението на началниците си или пък просто защото си пазят хляба, рядко стигат до нещо повече от средата. Адам никога не премълчаваше убежденията си, защото беше сигурен, че именно със своята прямота и откровеност е най-полезен за своите работодатели. Беше разбрал, че най-важното нещо на този свят е човек да запази своята индивидуалност. Страничните хора съвсем неправилно смятаха, че всички шефове в автомобилния бранш са направени по един и същ калъп и си приличат като две капки вода. Напълно погрешна представа! Вярно е, че по много неща те си приличат. Приличат си по своята амбициозност, по големите си организационни способности, по огромната си работоспособност. Но с това се изчерпва и общото помежду им. Във всичко останало те са безкрайно индивидуални, а в поведението им често се долавят немалко ексцентричност и граничеща с гениалността независимост.
Но… казана дума — хвърлен камък. Ще трябва да се доизясни.
— Виждам, че възнамерявате да ме цитирате, затова не е зле да чуете и още някои неща — подхвана Адам и хвърли бърз поглед към групичката репортери.
— Например? — любопитно попита момичето от „Нюзуик“, което вече не изглеждаше Толкова враждебно настроено. Адам крадешком я погледна. Тя беше загасила цигарата и усилено записваше. Полата й беше все така високо над коленете, а бедрата под прозрачния сив найлон на чорапите изглеждаха дяволски привлекателни. Почувствува, че интересът му към тази жена започва да расте, но с усилие на волята изхвърли мъжките помисли от съзнанието си.
— Първо — започна той, — критиците свършиха своята работа. Автомобилната индустрия се занимава с въпросите на сигурността така, както никога досега. Още повече, че натискът върху нея не отслабва нито за миг. Вече мислим и за потребителите, като веднага признавам, че за известен период от време това не беше така. Но в този Момент нещата са поставени върху съвсем друга основа и поради тази причина хора като Емерсън Вейл рискуват да се превърнат в плиткоумни дърдорковци. Ако всичко онова, което те приказват, е истина, това би означавало, че производителите на коли грешат абсолютно във всичко. Вероятно това е причината, поради която Вейл и последователите му още не са проумели една проста истина — автомобилната промишленост отдавна е навлязла в нова ера. Именно по този въпрос ми се ще да поговорим.