Единици бяха онези, които имаха неограничен достъп до всички помещения на Центъра. Обикновено това бяха директори на конструкторски бюра и ръководители на творчески колективи. Брет Делъсантоу беше един от тях. Тази сутрин той бавно вървеше през приятното вътрешно дворче, оградено отвсякъде със стъклени стени. Отиваше към Ателие X — помещението, което в момента беше толкова важно за корпорацията, колкото е Сикстинската капела за храма „Свети Петър“.
Пазачът го видя, че се приближава, остави вестника си и стана на крака.
— Добро утро, мистър Делъсантоу — поздрави го той, след което плъзна поглед по облеклото му и тихо подсвирна: — Май трябваше да си взема слънчевите очила!
Брет се засмя. Към винаги впечатляващата си фигура с дълга, но внимателно подстригана коса, големи бакенбарди и прецизно оформена вандайковска брадичка. Днес беше добавил розова риза и бледоморава връзка, на която хармонираха панталонът и обувките, а на раменете си беше наметнал бяло сако от кашмир.
— Не ме ли одобряваш? — попита той.
Пазачът се замисли. Беше поне два пъти по-възрастен от Брет, сержант от запаса с прошарени коси.
— Бих казал, че по мое време нещата бяха по-различни, сър…
— Между теб и мен, Ал, има една-единствена разлика — отново се усмихна Брет. — А тя е, че аз самичък си кроя униформата. — После кимна към вратата на ателието и попита: — Как е днес?
— Всички са вътре, мистър Делъсантоу. Нямам представа какво правят, защото ми казаха да стоя с гръб към вратата и да гледам само напред!
— Но ти знаеш много добре, че вътре е и новият орион, нали? Няма начин да не си го виждал!
— Виждал съм го, сър. Когато го местеха в изложбената зала да го показват на големите шефове.
— И как го намираш?
— Ще ви кажа, сър — усмихна се на свой ред пазачът. — Според мен той твърде много прилича на вас!
Май сравнението на Ал е съвсем точно, помисли си Брет, докато вратата на ателието щракна зад него.
Беше посветил една доста значителна част от своя живот и творчески сили на новия орион. Понякога в моменти на самодоволство си поставяше въпроса дали пък не е прекалено отдаден на своята работа. Поне сто пъти беше минавал през тази врата, зад която работеше до пълно изтощение. Имаше моменти, когато нещата не вървяха, имаше и други — на луд възторг от постигнатото. Но през цялото време орионът вървеше напред, оставяше зад себе си тежкия и изпълнен с най-разнообразни препятствия път, който изминаваше всяка ембрионална идея, преди да се превърне в напълно завършен автомобил.
Участвуваше от самото начало. Далеч преди започването на пряката конструкторска работа той, заедно с няколко души от творческия си екип, затъна до гуша в проучвания от най-различен характер. Занимаваше се с пазарната конюнктура, с демографските фактори, с икономиката, със социалните придобивки, с изискванията на различните възрастови групи, с модните тенденции. Едва след като определиха разходните норми, у тях започна да се оформя концепцията за новата кола. Месеци наред конструкторските идеи се избистряха и видоизменяха а този процес беше свързан с безкрайни заседания на производственици, дизайнери и инженери. Техническият отдел създаде прототип на новия двигател, а дизайнерската група на Брет бавно и постепенно започна да нанася щрих след щрих върху своите работни чертежи. И контурите на колата взеха да се очертават. По време на този процес у тях непрекъснато се сменяха надежда и отчаяние — одобряваха чертежите си, после ги отхвърляха и отново ги одобряваха; съумяваха да потиснат обзелите ги съмнения, но в следващия миг те отново изплуваха на повърхността. Под прекия контрол на най-малко половин дузина отговорни служители в проектирането на новата кола вземаха участие стотици работници и техници. Промените нямаха край. Някои бяха продиктувани от логиката, а други — от голата интуиция. Най-сетне стигнаха до изпитанията. Някак неочаквано за Брет ръководството на корпорацията даде зелена улица на новия модел и нещата бяха поети от хората, които щяха да го произвеждат. Планирането на серийното производство вече беше почти завършено и след по-малко от година орионът щеше да се изправи пред най-сериозното си изпитание — вкуса и предпочитанията на негово величество Купувача. А през цялото това време Брет Делъсантоу съумяваше да реализира собствените си идеи, артистични виждания и творчески търсения, въпреки че никой отделен човек не е в състояние да създаде сам един нов автомобил.