С помощта на Адам Трентън, разбира се.
Брет пристигна в Центъра далеч преди обичайното за него време именно заради Адам Трентън. Бяха се уговорили да отидат рано сутринта на изпитателния полигон, но точно в този момент му донесоха бележката, с която Адам му съобщаваше, че ще се забави. Сънливец по рождение и далеч по-недисциплиниран от Адам, Брет истински се ядоса от напразното си ставане, но после реши, че точно сега е моментът да остане насаме с ориона.
Отвори вътрешната врата и влезе в ателието.
Над няколко работни места светеше ярка светлина — там действуваха по изготвянето на различни варианти на новия модел (естествено, от миризливата глина) Сред тях беше едно спортно купе, което се предвиждаше за серийно производство след три години, имаше едно комби и още няколко варианта на оригиналния орион. Всички те щяха да се реализират на практика само в случай, че основният модел бъде приет добре от купувачите.
Макетът, който купувачите щяха да видят след по-малко от година, беше поставен върху облечен със сив мокет постамент в дъното на ателието, а над него ярко грееха прожектори. Беше яркосин, боядисан с метализирана боя. Брет се упъти към него с разтуптяно сърце.
Новият орион беше малка компактна кола с елегантно удължени линии, която, според специалистите по пласмента, наподобява твърде много на „малка ракета“. В нейната конструкция действително можеха да бъдат открити елементи на ракетостроенето, но в допълнение към тях имаше висока доза функционалност и елегантен стил. Няколко от стилистичните й елементи бяха направо революционни — например за пръв път в историята на автомобилостроенето конструкторите бяха постигнали стопроцентова видимост в купето. Десетилетия наред производителите на коли мечтаеха за създаването на капковидно купе с тотална видимост и правеха най-различни опити за практическото му внедряване. Орионът беше успял да въплъти в себе си тази мечта, и то без да изгуби нищо от здравината на каросерията си. В прозрачния покрив на колата бяха вградени почти невидими вертикални рамки от високоеластична стомана, които дискретно се съединяваха над главата на водача. Конструкторите ги бяха нарекли „колоните А и В“. В резултат „парникът“ (друг специфичен конструкторски термин, обозначаващ горната част на автомобила) далеч превишаваше по якост купетата на досегашните модели. Този факт беше недвусмислено потвърден от серията жестоки изпитания, между които поредица от силни фронтални удари и преобръщания. Покривът на купето плавно се снижаваше, оставяйки предостатъчно място за пътниците в задната част на колата. Изненадващо просторното за един толкова малък автомобил купе имаше напълно завършен вид и в долната си част, чийто дизайн, без да бъде екстравагантен, беше модерен и спретнат. Откъдето и да бъдеше погледнат, новият орион галеше окото със своята съвършена хармоничност.
Брет много добре знаеше, че под блестящата повърхност се крият не по-малко блестящи технически нововъведения. Най-значителното от тях беше електронното впръскване на горивото, заменило архаичния и изживял своето време карбуратор — мил спомен от пионерите в автомобилостроенето. Системата за впръскване на горивото, се намираше под контрола на компютър с разностранни функции, който имаше размер на кутия за обувки и беше вграден в арматурното табло.
Но моделът, изложен в Ателие X, беше напълно лишен от механични части. Това беше просто едно излято от фибростъкло копие на изготвения от глина конструкторски макет, макар че дори и след най-внимателен оглед неосведоменият зрител оставаше с впечатление за пълна автентичност на ярко осветената върху постамента кола. Това копие стоеше тук както за сравнение с по-сетнешните модели, така и за успокоение на висшите ръководители на компанията, които непрекъснато идваха да го оглеждат и да разсеят съмненията си. Имаха нужда от това, тъй като в начинание от подобен характер се влагат огромни ресурси, а кариерата и репутацията на всички — от председателя на управителния съвет до последния технически изпълнител — е поставена на карта. Съветът на директорите вече беше одобрил сумата от сто милиона долара за развойна и производствена дейност, но тази сума щеше да набъбва непрекъснато — чак до началото на серийното производство.
Някой беше оприличил Детройт на Лас Вегас, помисли си Брет. Но тук ставките са значително по-високи от онези, които се разиграват в столицата на хазарта. Тази земна мисъл го насочи към по-практични неща, а първото от тях беше фактът, че още не бе закусил.