— Но ти си в течение, нали, Брет? — попита някой. — Ще внимаваш и заради нас!
— Точно така. — Брет Делъсантоу наряза яйцата си и ги разбърка с вилицата. — Бъдете спокойни, приятели. Аз съм този, който ще ви помогне да запазите топлите си местенца!
След тези думи започна да се храни с апетит.
Студентката със сияещите очи попита:
— Вярно ли е, че отсега нататък автомобилната стилистика ще бъде преди всичко функционална?
— Тя преспокойно може да бъде функционална и въпреки това красива — увери я с пълна уста Брет.
— А ти ще заприличаш на една напълно функционална балонна гума, ако продължаваш да се тъпчеш по този начин! — Хибърстайн с отвращение гледаше пълната му чиния. След известно време измести погледа си от нея и се обърна към студентите: — Почти всеки сполучлив дизайн е функционален. Винаги е било така. Изключенията клонят към чистото изкуство и нямат друга цел, освен да бъдат красиви. Стилът става лош само когато е нефункционален. Точно такъв е бил тежкият и натруфен стил от времето на кралица Виктория, но искам да ви припомня, че и ние сме допускали подобни грешки — не е далеч времето, в което кичехме колите с огромни „перки“ и затваряхме очи, заслепени от блясъка на никела и хрома по тях. За щастие днес вече сме на път да забравим тези крайности.
Замисленият младеж престана да чертае с нокът по покривката и каза:
— Фолксвагенът е функционален, напълно функционален… Но трудно бихте го нарекли красив, нали?
Брет Делъсантоу размаха вилицата си и яростно преглътна:
— Точно тук ви е грешката, млади приятелю! На вас и на цялата световна общественост! Фолксвагенът е измама, едно колосално баламосване!
— Колата е добра — обади се момичето. — Аз самата карам такава.
— Разбира се, че е добра! — Брет погълна част от закуската си под любопитните погледи на бъдещите конструктори. — Когато някога създадат музей на най-забележителните коли на нашия век, „Фолксваген“ ще заеме по достойнство мястото си сред коли като „Пиърс Ароу“, „Форд-Т“, „Шевролет-6“ от двайсет и девета година, „Пакард“ от четирийсетте, „Ролс-ройс“ преди шейсетте, „Линкълн“, „Крайслър Еърфлоу“, „Кадилак“ на трийсетте години, „Мустанг“, „Понтиак ГТО“, двуместните „Тъндърбърд“ и редица други. Но фолксвагенът е измама, защото рекламата отдавна е убедила хората, че това е една грозна кола — а тя не е — или пък че ще трае два пъти по-малко, отколкото трае на практика. В действителност фолксвагенът притежава отлична форма, изключителен баланс и симетричност, в него ясно си личи ръката на гения. Ако не беше кола, а бронзова скулптура, той спокойно можеше да бъде поставен на пиедестал редом със скулптурите на Хенри Мур. Но тъй като години наред на хората им се внушава, че това е една грозна кола, те в края на краищата са налапали въдица-та… също като вас. Между другото всички притежатели на коли просто умират да се самозаблуждават…
— „И точно тук се намесих аз“ — обади се някой.
Тази реплика беше последвана от отместване на столове и хората тръгнаха за работните си места. Началникът на ателието за боядисване и вътрешно оформление спря до студентите.
— Ако съумеете да филтрирате лавината, с която ви засипва този младеж… точно по начина, по който той сам ви посъветва в началото, може би ще откриете един-два бисера…
— В края на разговора ни те ще бъдат в състояние да си направят цяла огърлица! — увери го Брет и избърса със салфетката капка кафе от покривката.
— Жалко, че не мога да остана! — Хибърстайн приятелски му кимна и вече от прага добави: — Отбий се при мен, Брет. Изготвили сме едно заключение относно тъканите за тапицерии, което искам да видиш.
Младежът, който отново беше започнал да чертае своите параболи по покривката, вдигна глава към Брет и попита:
— Тук винаги ли е така?
— Обикновено да. Но нека шегите не те заблуждават. Едновременно с тях се раждат и куп добри идеи.
Това беше истина. В автомобилните компании се гледаше с добро око на колективното хранене на хората с творчески професии — конструктори, стилисти, дизайнери. Привилегиите от такъв характер за всеки отделен служител бяха толкова тю-приятни, колкото по-отговорен беше постът му. Независимо от нивото обаче разговорите около масата неизбежно опираха до работата. Често се случваше събраните на едно място умни глави да родят поредната блестяща идея, която придобиваше окончателен вид над чиниите с ордьоври или десерти. Столовите за ръководни кадри работеха на загуба, но управата с готовност покриваше дефицита, считайки го за една добра инвестиция.