Останалите хора около масата бяха помощникът на Дж. П. Ъндъруд — също от Детройт, двама от служителите на агенцията, които бяха представители съответно на творческия и административния отдел, и Барбара — единствената жена в залата, като се изключи секретарката, която в момента поднасяше кафе.
Предмет на обсъждането беше орионът. Бяха започнали обсъждането на различните рекламни идеи на агенцията още предния ден. Представителите на ОДЛ един по един запознаваха клиентите със своите идеи.
— Засега сме се спрели на една поредица, която вероятно ще ви заинтригува, Джей Пи — проговори Йейтс-Браун. В тона му както винаги се преплитаха авторитетът и почтителното отношение, макар всички присъствуващи отлично да знаеха, че Ъндъруд не може да вземе самостоятелно нито едно наистина важно решение и изобщо не фигурира сред действително влиятелните хора в автомобилната компания.
— Дайте да я видим! — малко по-рязко от необходимото отвърна Ъндъруд.
Единият от служителите на агенцията нареди няколко картона върху специален триножник. На всеки от тях имаше по няколко грубо нахвърляни скици, зад които, както беше много добре известно на Барбара, се криеха часове, а понякога и цели дни упорит труд. На жаргона на агенцията тези листове се наричаха „летящото купче“ и обикновено ги представяха за разглеждане в началото на бъдещата рекламна кампания.
— Би ли се заела с обясненията на тази серия, Барбара? — любезно попита Йейтс-Браун.
Младата жена кимна и се обърна към Ъндъруд и помощника му:
— Смятаме да покажем ориона така, както ще изглежда при ежедневна употреба. Ето, на първата скица колата излиза от измиване…
Очите на всички се спряха върху скицата. Беше направена отлично, с въображение — от тунела на автоматичната мивка се показва предната част на колата, приличаща на пеперуда, която се освобождава от какавидата си. Встрани чака млада жена, очевидно собственицата. Сценката щеше да изглежда великолепно на цветна снимка или кинолента.
Дж. П. Ъндъруд не реагира и Барбара кимна за следващата скица.
— Някои от нас считат, че рекламата отдавна подценява жената шофьор. Всички знаем, че голяма част от нашите реклами са насочени към мъжа потребител.
Можеше да добави, че от две години насам главната й задача беше да се бори за налагането на женския вкус и предпочитания. Не го направи, тъй като си спомни дните, в които имаше усещането за пълен провал, защото на всяка крачка продължаваше да се сблъсква с реклами, насочени към мъжкия пол (в нейните среди ги наричаха „мускулни копия“).
— Убедени сме, че много жени ще се ориентират към новия орион.
Скицата върху триножника изобразяваше паркинга пред голям супермаркет. Художествената композиция беше на ниво — в дъното се виждаше сградата на магазина, а на преден план бе орионът, ненатрапчиво заобиколен от други марки автомобили. Млада жена полагаше покупките си върху задната седалка.
— Околните коли наши ли са или на конкуренцията? — попита рекламният директор.
— Бих казал, наши, Джей Пи — отвърна Йейтс-Браун.
— Трябва да има коли и на конкуренцията — намеси се Барбара. — Иначе всичко ще изглежда прекалено нагласено.
— Не ми харесват продуктите — обади се помощникът на Ъндъруд. — Прекалено се набиват в очи и изместват центъра на вниманието от колата. Ако искаме да ни свърши работа, тоя фон трябва да бъде замъглен и неясен. Старият номер с вазелина ще свърши работа.
Барбара с мъка потисна една въздишка на досада. Мазането на обектива с вазелин беше стар фотографски трик, превърнал се отдавна в банално клише. С негова помощ се постигаше размазване на декора и на снимката се виждаше ясно само рекламираната кола. Повечето от специалистите по рекламата считаха този номер за отживелица от времето на туиста, но въпреки това автомобилните компании продължаваха да го използуват.
— Целта ни е да покажем действителната полза от тази кола — меко проговори Барбара.