От остъклената кабинка над контролния пункт надникна младо момиче в бяла престилка.
— Каква настилка ще желаете, мистър Трентън? — попита то.
— Я дай някой по-разбит път — каза инженерът. — Най-добре някой от Калифорния.
— Добре, сър. — Момичето се върна в кабинката и след малко отново се показа на вратата. В ръцете си държеше магнитен диск. — Това е Шосе номер седемнайсет между Оукланд и Сан Хосе — съобщи то, след което нагласи диска върху конзолата и свърза края на лентата с една празна касета.
Адам завъртя стартерния ключ и двигателят на ориона равномерно забоботи. Знаеше, че лентата, която вече се въртеше в кабинката, ще предаде по електронен път точната характеристика на споменатото шосе върху ролките на динамометъра под колата. В лабораторията разполагаха с хиляди подобни ленти, върху които с помощта на свръхчувствителна апаратура бяха запечатани безчет пропътувани километри по пътищата на Европа и Северна Америка. Добри или лоши, реалните пътни условия можеха да бъдат пресъздавани по всяко време както за изпитания, така и за проучвания.
Адам включи на скорост и даде газ.
Бързо вдигна осемдесет километра в час и орионът не помръдваше, макар че колелата му се въртяха върху ролките с бясна скорост. Друсането се усещаше доста осезателно.
— Много хора си мислят, че калифорнийските магистрали са едва ли не чудо — каза Йън Джеймисън. — И остават шокирани, когато им покажем колко неравни са всъщност.
Километражът показваше сто и пет километра в час.
Адам кимна. Знаеше, че производителите на автомобили съвсем не одобряват начина, по който се изграждат пътищата в Калифорния — с тънка настилка, тъй като климатът на този щат изключва замръзването. Но липсата на достатъчна дебелина водеше до хлътва-не и напукване на бетонните блокове, особено по онези магистрали, по които често пътуват тежки камиони. Колите скачат от блок на блок и тези скокове са причина за значителни вибрации и друсане.
Скоростта на ориона наближаваше сто и трийсет.
— Сега трябва да се появи — отбеляза Джеймисън.
В същата секунда колата се изпълни с непознат досега шум, придружен от леки вибрации, които почти се сливаха с неравностите на калифорнийския път. Но общият ефект беше такъв, че едва ли би стреснал пътуващите в колата хора.
— И това е всичко, така ли? — попита Адам.
— Това остана — увери го Йън Джеймисън. — Другото поеха планките. Вече ти споменах, че търсим приемливо ниво на вибрациите, а не пълното им отстраняване.
Адам намали скоростта, а инженерът добави:
— Нека опитаме и на гладка настилка.
На конзолата беше поставена друга лента (част от междущатско Шосе номер 80 в Илинойс). Неравностите изчезнаха, а шумът и вибрациите си останаха на сравнително ниско ниво.
— Сега ще опитаме най-лошата възможна настилка — обяви инженерът. Махна с ръка на момичето, което се усмихна и кимна с глава.
Адам отново натисна педала, но още при сто километра в час колата започна опасно да подскача.
— Това е Шосе номер деветдесет в Мисисипи, близо до Билокси — обяви Джеймисън. — То беше поначало разбито, а след урагана „Камил“ стана почти неизползваемо. В момента се намираме върху един участък, който все още не е ремонтиран. Разбира се, никой разумен човек няма да развива подобна скорост върху него, освен ако не е решил да сложи край на живота си.
При 125 километра в час пътните условия станаха толкова лоши, че обичайните за всяка кола вибрации изчезнаха напълно, удавени в общия грохот. Йън Джеймисън изглеждаше доволен. Изчака скоростта да намалее и каза:
— Хората не могат да проумеят колко здрава трябва да бъде нашата конструкция, за да издържи на всички видове пътни настилки, между които подобните на тази тук съвсем не са рядкост.
„Тоя отново изключи и се пресели в абстрактния свят на технокра-та конструктор“ — помисли си Адам. Но това нямаше значение. Важното беше, че вибрационните проблеми на ориона могат да бъдат преодолени. Вече беше решил, че въпреки огромните разходи ще се наложи да прибягнат до варианта с добавките, за да избягнат отлагането на дълго подготвяния дебют. Без съмнение вицепрезидентът по административните въпроси Хюб Хюитсън, който считаше ориона за своя свидна рожба, ще вдигне шум до бога, когато чуе за петте милиона долара допълнителни разходи, но ще трябва някак си да го преглътне. Така как го и Адам вече (почти) го беше преглътнал.