По-късно си спомни, че изчака достатъчно дълго, питайки се дали това наистина е нейното съзнание.
Но в онзи миг, привлечена сякаш от силен магнит, тя бавно тръгна към пустеещия щанд за парфюми и без каквото и да било колебание или излишни движения пусна кутийката в ръчната си чанта. Тази чанта се закопчаваше с пружина, която при затварянето остро изщрака. Стори й се, че в помещението прогърмя пушечен изстрел и всички втренчват погледи в нея.
„Какво направих, божичко!“
Разтреперана, тя се страхуваше да помръдне. Всеки миг очакваше върху рамото й да се стовари нечия тежка ръка, нечий разобличителен и обвиняващ глас да изкрещи: „Крадла!“
Не стана нищо подобно, но тя знаеше, че трябва да стане.
И какви обяснения можеше да даде? Абсолютно никакви! Доказателството за кражбата се намираше в собствената й чанта. Изведнъж умът й започна трескаво да работи. Дали да не извади кутийката и да я постави обратно там, където си стоеше, преди да я обземе този нелеп и невероятно глупав импулс? Никога през живота си не беше правила подобно нещо, никога не беше дори помисляла за него!
Чувайки ясно ударите на сърцето си и все така трепереща, Ерика се запита: „Защо? Каква е причината за това, което току-що извърших, ако изобщо има причина?“ Нямаше абсолютно никаква нужда да краде и в това именно се криеше абсурдът. Можеше да си купи не само парфюм като този, но и всичко, което пожелае. В портмонето й имаше предостатъчно пари, имаше и чекова книжка.
Още не е късно да извика продавачката, да извади пари и да плати бялата кутийка. При условие че действува незабавно, разбира се. Веднага, още в този момент!
Не го направи.
Очевидно нищо не се случи, защото никой не беше видял. Иначе отдавна вече да са я разпитали и прибрали, съобрази тя. Извърна се и огледа магазина с преднамерено небрежен поглед. Всичко си беше както обикновено. Никой не се интересуваше от нея, хората дори не я поглеждаха. Продавачката на парфюмерийния щанд не се виждаше никъде. Без да бърза, Ерика се върна пред щанда с козметиката.
Сети се, че наистина има нужда от парфюм, но начинът, по който се сдоби с него, изведнъж й се стори безразсъдно глупав и опасен. Вече никога няма да прави подобни неща! Но сега, когато парфюмът вече беше в чантата й, пътят за отстъпление бе отрязан. Всеки опит да поправи грешката си би довел единствено до неприятности — ще се наложи да дава обяснения и сигурно ще я обвинят в кражба. По-добре да си спести това.
Една от продавачките на щанда за козметика се освободи и Ерика с очарователна усмивка на уста я помоли да разгледа червилата в оранжев цвят. Тя съвсем ясно съзнаваше, че опасността все още не е отминала. Беше твърде вероятно продавачката от парфюмерията да открие липсата и да си спомни, че Ерика е била наблизо. Инстинктът я подтикваше незабавно да изчезне, но разумът я възпираше — знаеше, че ще бъде далеч по-малко подозрителна, ако си остане на мястото. И тя остана, като продължаваше да рови безцелно червилата пред себе си.
Пред парфюмерията застана клиентка и след миг иззад завесата излезе чернокосата продавачка. Тя поздрави своята клиентка, после изведнъж си спомни и хвърли бърз поглед към мястото, където Беше поставила кутийката с „Норел“. На лицето й се изписа учудване и тя се обърна да огледа лавицата. Но там имаше доста кутийки от същата марка, много от които бяха с тегло от трийсет грама. Ерика съвсем ясно долови колебанието на момичето: дали е поставило кутийката обратно на мястото й, или не?
Скришом я наблюдаваше. Новата клиентка зададе някакъв въпрос и момичето й отговори, като продължаваше притеснено да се оглежда. В един миг погледът й се спря върху Ерика, която се усмихна на продавачката пред себе си и каза:
— Ще взема ето това.
Просто с гърба си усети как очите на другата щандистка бавно се отместват от нея.
Нищо повече не се случи. Продавачката сигурно беше разтревожена от небрежността си и неизбежните в подобни случаи санкции. Отваряйки чантата си само колкото да измъкне някаква банкнота, Ерика плати червилото и изведнъж усети как се успокоява. Обзета от непонятна палавост, на излизане тя най-спокойно се отби на парфюмерията и поиска да види парфюм марка „Норел“.
Безпокойството я сграбчи отново, когато наближи изхода. То бързо прерасна в ужас, като си помисли, че отдавна са я видели, но чакат да се насочи към вратата, за да бъдат сигурни в обвинението си. Спомни си, че някъде беше чела за прилагането на такива трикове. Паркингът отвъд стъклото изведнъж й се стори едно райско кътче със сигурността на своята анонимност — близко и в същото време безкрайно далечно.
— Добър ден, госпожо. — До нея внезапно изникна някакъв мъж на средна възраст с посивели коси. Устните му бяха разтеглени в любезна усмивка, разкриваща два реда безупречни зъби.