Ерика замръзна на мястото си. Почувствува как сърцето й леденее от ужас.
— Надявам се, че-всичко е било както трябва, госпожо…
Тя с мъка успя да раздвижи внезапно пресъхналите си устни:
— Да… Благодаря…
Мъжът любезно разтвори вратата пред нея:
— Приятен ден, госпожо.
Облекчението я обля като пълноводна, живителна струя. Беше на-вън, свободна!
Обзета от невероятно чувство за лекота, тя бавно потегли от паркинга. Сега, когато всичко вече беше зад гърба й, страховете, които бра в магазина, й се струваха глупаво преувеличени. Въпреки това не преставаше да се пита какво я беше накарало да постъпи така.
Настроението й отново рязко се промени — обхвана я чувство на необуздан възторг. Толкова добре не беше се чувствувала от седмици!
Доброто й настроение се задържа през целия следобед и тя с желание се зае да приготви вечерята. Напомни си, че днес в домакинството не трябва да има никакви пропуски.
Спря се на бургундско задушено не само защото Адам го обичаше, а и защото сервирането в общо блюдо сигурно щеше да роди онази интимност, на която тя толкова много разчиташе. Масата в трапезарията беше подредена с изключителна грижливост. Дългите жълти свещи в сребърни поставки хвърляха красиви златисти отблясъци върху разкошния букет свежи хризантеми, които Ерика купи на път за вкъщи. Реши да разположи цветята така, че те да бъдат първото нещо, което Адам ще види, когато се прибере. Както винаги след посещението на мисис Гуч къщата блестеше от чистота. Около час преди завръщането на Адам тя запали дебелите цепеници в камината.
За нещастие обаче Адам се забави. В това нямаше нищо необичайно, но този път той пропусна да й телефонира. Стана седем и половина, осем без четвърт, накрая осем… Ерика започна да се притеснява. Час по час надничаше през прозореца, след което хвърляше бърз поглед на трапезарията и отваряше вратата на хладилника, за да се увери, че приготвената преди цял час зелена салата е запазила своята свежест. Телешкото филе беше нарязано на малки парченца, готови бяха и съответните подправки и сосове. Минута след пристигането на Адам вечерята можеше да бъде поднесена.
Сложи нови цепеници в буйно разгорялата се камина и усети как в трапезарията и всекидневната става все по-топло. Реши, че не е зле да проветри, но в момента, в който отвори прозореца, камината започна да пуши. Тя бързо го затвори и се загледа в бутилката „Шато Латур“, реколта 1961 година, от специалните им запаси. Беше я отворила още в шест часа, защото си мислеше, че ще я наченат към седем и половина. След кратък размисъл занесе виното в кухнята и го запуши с тапата.
Върна се обратно във всекидневната и включи стереосистемата От касетката прозвучаха последните акорди на някаква мелодия, а след кратката пауза започна „Бахамските острови“ — една песен, която познаваше и обичаше, а преди години и пееше с пълен глас, докато баща й подръпваше струните на китарата. Но тази вечер нежното калипсо само увеличи тъгата й и тя с носталгия си спомни за родния дом.
Скочи и изключи магнетофона по средата на песента, после бързо попи с кърпичката си внезапно бликналите сълзи, които за малко да размажат старателно положения грим.
В осем и пет телефонът иззвъня и Ерика се втурна към него. За съжаление не беше Адам, а някакъв междуградски разговор „за мистър Трентън“. От кратките реплики на телефонистката Ерика разбра, че го търси сестра му Тереза от Пасадина, Калифорния. На въпроса дали иска да разговаря с някой друг от семейството Тереза, която прекрасно знаеше кой може да бъде този друг, след кратко колебание отвърна:
— Не. Трябва ми лично мистър Трентън. Предайте му, моля, да ме потърси.
Стиснатостта й ядоса Ерика. Тя с удоволствие би побъбрила дори и с нея. Макар и да знаеше какво е финансовото й положение — овдовяла преди година, Тереза беше принудена да се грижи сама за четирите си деца, — Ерика не разбираше какво пък толкоз може да се-икономиса от един междуградски разговор.
Записа номера на централата в Пасадина и остави слушалката.
Адам се обади чак в осем и двайсет. Не по телефона, а по монтирания в колата му късовълнов радиопредавател. Обясни й, че в момента се движи към къщи по магистралата Саутфийлд. Значи след четвърт час е тук. Имаха уговорката вечер приемникът на Ерика, монтиран в кухнята, да бъде постоянно включен и от време на време Адам й нареждаше „да задействува маслинката“ — израз, който разбираха само двамата и който означаваше, че в дадения момент той просто умира за едно ледено сухо мартини. Мислено Ерика се поздрави за избора на вечерята — подготовката на някои по-трудни за изпълнение блюда положително би развалила цялата им вечер. Взе две високи чаши за мартини и ги сложи в камерата, а после се зае да смесва напитките.