Остана й време точно колкото да прескочи до спалнята, за да пооправи прическата си, да си сложи нов слой червило и да се пръсне с още няколко капки парфюм… От онзи същия. От огледалото, което отразяваше фигурата й в цял ръст, се увери, че домашната роба „Пейсли“, подбрана с толкова внимание, с колкото бе подбирала всички останали елементи на тоалета си, стои безупречно върху тялото й. Доловила стърженето на ключа в ключалката, тя се втурна по стълбите, нервна като млада булка.
— Извинявай за закъснението — бяха първите му думи.
Както винаги Адам изглеждаше свеж и сякаш недокоснат от умората, с бистри очи Сякаш за него дългият работен ден сега започваше. С течение на времето Ерика се научи да разпознава признаците на напрежение, които се криеха зад безупречния му външен вид, но сега не беше сигурна дали са налице.
— Няма значение — усмихна се тя и го целуна. Добре съзнаваше, че ще допусне непростима грешка, ако започне да му се цупи за изстиналата вечеря като някоя немска домакиня. Адам разсеяно отвърна на целувката й и докато тя наливаше мартинито във високите запотени чаши, започна да обяснява какво го е задържало.
— Двамата с Илрой бяхме при Хюб. Така ни беше насвил, че и през ум не ми мина да се измъкна, за да ти телефонирам.
— Насви тебе? — Като всяка съпруга на отговорен служител в компанията, Ерика прекрасно знаеше кой е Хюб — Хюбърт Дж. Хюитсън, — вицепрезидентът, под чието ръководство се осъществяваха автомобилните операции в цяла Северна Америка, могъща фигура с почти неограничена власт в компанията. Той имаше право да назначава и уволнява всички, с изключение на председателя на дирекционния съвет и президента — единствените по-старши от него служители. Всички познаваха високите му изисквания и той не се колебаеше да действува безмилостно срещу онези, които не ги спазваха.
— И мен покрай другите — отвърна Адам. — Но накрая вече си личеше, че бурята отминава. Утре ще е преглътнал всичко.
После разказа на Ерика за добавките по ориона и свързаните с тях допълнителни разходи — основната причина за гнева на вицепрезидента. Веднага след завръщането си от изпитателния полигон той се яви на доклад при Илрой Брейтуейт. Вицепрезидентът по производствените въпроси реши, че ще е най-добре незабавно да запознаят Хюб със състоянието на нещата и още днес да си получат заслуженото. Така и стана.
Но независимо от своята граничеща с грубост прямота Хюб Хюитсън беше здравомислещ човек и вероятно вече се бе примирил с добавките и неизбежните допълнителни разходи, Адам беше уверен, че взетото на полигона решение е правилно, но въпреки това продължаваше да бъде напрегнат. Едва след изтичането на доста минути започна да усеща влиянието на чашата мартини, която държеше в ръката си.
Подаде тази чаша за второ питие и се тръшна в едно кресло.
— Тук е ужасно горещо тази вечер — продума той. — Защо гори камината?
Беше седнал до подредените с толкова внимание цветя. Бутна вазата настрана, за да направи място за чашата си.
— Помислих си, че ще е по-уютно — отвърна Ерика.
Той впи поглед в нея.
— Което идва да ми каже, че в повечето случаи този дом е лишен от уют, така ли?
— Не съм казала такова нещо.
— А може би трябваше да го кажеш. — Той се изправи и започна да се разхожда из стаята, докосвайки с ръце познатите вещи. Стар навик, който безпогрешно издаваше безпокойството му. „Защо не се опиташ да докоснеш мен? — мислено го попита Ерика. — Ще получиш повече отзивчивост.“ А на глас каза:
— О, щях да забравя — получи се писмо от Кърк. До нас двамата. Направили са го редактор в университетския вестник.
— Аха — незаинтересовано промърмори Адам.
— За него това е важно — продължи тя, после не можа да се сдържи и добави: — Не по-малко, отколкото е служебното издигане за теб.
Адам рязко обърна гръб на излъчващата зной камина и раздразнено отвърна:
— Вече свикнах с мисълта, че Грег ще стане лекар, и неведнъж съм ти казвал, че в крайна сметка това ми харесва. Ще му бъде трудно, докато се дипломира, но поне ще върши нещо полезно. Не очаквай обаче от мен — нито сега, нито по-късно — да изпитвам радост от факта, че Кърк ще стане журналист или каквото и да е там, свързано с вестниците!