— Така ли?
— Много добре знаеш, че е така! И то още от първия ден на нашия брак!
— Може би го правя, защото чувствувам, че трябва да се боря за всяка минута интимност!
Вътре в себе си обаче призна, че наистина често и в повечето случаи — както преди малко с Хюб Хюитсън — напълно безпричинно пуска стрелите си.
Напълни чашата на Адам и тихо промълви:
— Извинявай. Подмятането ми беше снобско и напълно излишно. Ако наистина искаш да поднесеш на Хюб Хюитсън „Шато Латур“, още утре ще отида да купя нова бутилка.
„А може и да я взема по начина, по който се сдобих с новия си парфюм“ — помисли си тя.
— Това няма значение — отвърна Адам. — Забрави какво съм казал.
— Здравей, голямо началство! Къде ходиш? Да не би да си броил акциите си? — Контраалтът на каката, който Адам помнеше от детинство, жизнерадостно бръмна в слушалката през трите хиляди километра разстояние, които ги деляха. Тереза беше седем години по-възрастна от Адам, но въпреки немалката им разлика те се разбираха отлично, а когато синът й стана юноша, Тереза често започна да търси и да се вслушва в съветите на брат си.
— Знаеш как е при мен, сестричке. Нямам способността да се раздвоявам и това ми пречи да си бъда по-често у дома. Понякога започвам да се питам как е било възможно да се положат основите на тази промишленост без мен!
— Ние всички се гордеем с теб — отвърна Тереза. — Децата често говорят за вуйчо си Адам. Според тях един ден той ще стане президент на компанията!
Тереза открито се радваше на успехите на брат си, а той с неудоволствие призна пред себе си, че неговото служебно издигане радва много повече сестрата, отколкото съпругата му.
— Как се чувствуваш, сестричке? — попита Адам.
— Самотна съм — отвърна тя и след кратка пауза добави: — Да не би да си очаквал нещо друго?
— Не, не съм… Но се питах дали вече…
— Не се е появил някой ли?
— Нещо такова…
— Имаше един-двама… Аз не изглеждам съвсем зле и като вдовица, знаеш…
— Знам.
Това беше истина. Макар че след около година навършваше петдесет, Тереза имаше великолепна фигура, излъчваше класическата хубост на чувствена жена.
— Лошото е, че когато в продължение на цели двайсет и две години съм имала до себе си истински мъж, неволно започвам да сравнявам с него всички останали… А това, разбира се, не е в тяхна полза.
Клайд — съпругът на Тереза, имаше изключително разностранни интереси въпреки прозаичната професия на счетоводител. Преди година беше загинал при самолетна катастрофа и Тереза остана сама с четирите деца, които бяха осиновили след доста години брак. А това наложи коренна промяна в начина й на живот — както психологическа, така и финансова. Второто беше област, от която никога не си беше правила труда да се интересува.
— Как си с парите? — попита я Адам.
— Мисля, че всичко е наред. Но всъщност обадих ти се точно по този повод. Понякога ми се иска да си някъде по-наблизо…
Макар че покойният му зет беше оставил достатъчно средства за издръжка на семейството, смъртта го завари с не особено стабилни финанси. Адам помагаше на Тереза да се оправя, доколкото това беше възможно от разстояние, разбира се.
— Бих могъл да прескоча за ден-два, ако имаш остра нужда от мен — предложи той.
— Не. Имам нужда от теб точно там, където си — в Детройт. Тревожат ме инвестициите на Клайд в „Стивънсън Мотърс“. Носят ми добри пари наистина, но там е вложен почти целият ми капитал и все се питам дали да не продам своята част и да вложа парите си в нещо по-сигурно…
Тази история беше известна на Адам. Съпругът на Тереза беше луд по автомобилния спорт и непрекъснато обикаляше пистите на Южна Калифорния. Познаваше куп състезатели, между които и, Смоуки Стивънсън. Необичайно за хора като него, Смоуки заделяше, голяма част от спечелените от ралита пари — в течение на няколко: години той беше един от асовете — и по-късно, използувайки името: си и създадените връзки, успя да открие собствена фирма за продажба-на коли в Детройт. Фирмата му беше официален представител на компанията на Адам. Съпругът на Тереза стана анонимен съдружник на бившия състезател, отпускайки почти половината от необходимия капитал. Съгласно завещанието му акциите от неговата част преминаха в разпореждане на Тереза.
— Сестричке, нали каза, че получаваш пари от Стивънсън?
— Да. В момента не разполагам с точните цифри, но ако е необходимо, мога да ти ги изпратя. Според експертите, които поеха бизнеса на Клайд, постъпленията съвсем не са лоши. Тревожи ме това, което пишат вестниците — че фирма за продажба на коли е рискована инвестиция, тъй като много от тях фалират. Ако това се случи със Стивънсън, ние с децата ще се окажем в сериозно затруднение.