— Напълно е възможно — призна Адам. — Но ако имаш късмет да притежаваш акции от здрава и преуспяваща фирма, продажбата им би била голяма грешка.
— Зная. И точно по тази причина имам нужда oт съвета на близък човек. Никак не ми е приятно да те моля за подобно нещо, Адам. Зная колко си претрупан с работа. Но не би ли могъл все пак да отделиш малко време за Смоуки Стивънсън, да разбереш как върви бизнесът, да си съставиш някакво мнение? А след това да ме посъветваш как да постъпя. Вече говорихме за това, ако си спомняш.
— Спомням си. И мисля, че още тогава ти обясних какви трудности мога да срещна. Автомобилните компании забраняват на своите служители да имат нещо общо с търговията на готовата продукция. Не мога да направя нищо, преди да съм разговарял с хората от Комисията, защищаваща интересите на компанията.
— А това удобно ли е? Няма ли да ти донесе неприятности?
Адам се поколеба. Неприятности действително щеше да има. За да изпълни желанието на Тереза, трябваше да изиска основно проучване на фирмата „Стивънсън“, което включва ревизия на счетоводните операции, методите на работа и всичко останало. Тереза, разбира се, ще му даде всички официални пълномощия. Но те ще бъдат в защита на нейните интереси, докато интересите на компанията — негов работодател, са съвсем друго нещо. Той е длъжен да съобщи за намеренията си на ръководството на компанията още преди да осъществи какъвто и да било контакт с който и да било търговец независимо от мотивите си. Илрой Брейтуейт и Хюб Хюитсън съвсем няма да изпаднат във възторг от подобно негово желание, като мислите им ще бъдат съвсем лесни за отгатване — един ръководител от ранга на Адам е в състояние да прави сериозни финансови услуги на всеки търговец на автомобили. Това именно е причината, поради която всички автомобилни компании са въвели строги ограничения за участие на своите служители в близки до производството дейности. Постоянната Комисия за защита интересите на компанията се занимава точно с неща от този род — най-вече с личните инвестиции на служителите и членовете на техните семейства. В края на всяка календарна година данните за тези инвестиции се публикуват върху специални формуляри, които удивително приличат на формулярите за данъците върху доходите. Разбира се, има хора, които заобикалят Комисията и влагат парите си на името на свои роднини при пълна секретност, разбира се. Но наложените от Комисията ограничения бяха в общи линии разумни и висшите служители стриктно се придържаха към тях.
Значи ще трябва да се яви пред Комисията и да я запознае с аргументите си, помисли си Адам. В края на краищата той самият няма да спечели нищо — просто ще защищава интересите на една вдовица и нейните деца, а това не може да не придаде допълнителна емоционална сила на молбата му. Всъщност колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-малко причини за безпокойство откриваше.
— Ще видя какво мога да направя, сестричке — проговори в слушалката той. — Още утре ще задвижа нещата в службата, но вероятно ще минат една-две седмици, преди да получа официално разреше-ние Нали разбираш, че не мога да постъпя по друг начин?
— Разбирам. Освен тона не е толкова важно кога ще започнеш. Важното е аз да зная, че си поел грижата за нас. — В гласа на Тереза се долови облекчение и той съвсем ясно си я представи в този момент — загриженото изражение, което се появяваше на лицето й винаги когато трябваше да се концентрира върху нещо трудно, сигурно бе изчезнало, сменено от онази топла усмивка, която караше всеки мъж да се чувствува добре. Сестра му винаги беше предпочитала важните решения да се вземат от мъж, но през последната година доста често й се беше налагало да ги взема сама.
— Каква част от акциите на „Стивънсън Мотърс“ притежаваше Клайд? — попита Адам.
— Четирийсет и девет процента. В момента положението не се е променило. Вложил е около двеста и четирийсет хиляди долара… Затова се притеснявам.
— Той фигурира ли като официален съдружник?
— Не. Фирмата е на името само на Смоуки Стивънсън.
— Най-добре ми изпрати всички документи, включително извлечение от изплатените дивиденти — нареди й той. — Напиши едно писмо и на Стивънсън. Кажи му, че имам необходимите пълномощия и ще се свържа с него, за да надникна в бизнеса му. Разбра ли?
— Разбрах. Благодаря ти, скъпи. Много ти благодаря. Предай поздравите ми на Ерика. Тя как е?
— О, добре е.
Когато Адам се върна, Ерика вече беше прибрала чиниите и седеше с подвити крака на дивана в дневната. Видяла то да влиза, тя махна с ръка към масата и каза: