— Направих ти кафе.
— Благодаря. — Той си наля чаша и отиде до антрето да вземе куфарчето си. После се отпусна в едно кресло до полуизгасналия огън и започна да вади книжата.
— Какво искаше Тереза? — попита Ерика.
Той й обясни с няколко думи молбата на сестра си.
— И кога ще свършиш всичко това? — недоверчиво го изгледа тя.
— Още не зная. Ще трябва да намеря време.
— Но кога? Искам да зная.
— Когато човек е решил да свърши някаква работа, той намира време — леко раздразнен отвърна Адам.
— Ти не си от хората, които намират време! — За пръв път от началото на вечерта в гласа й се долови раздразнение: — Ти отнемаш времето на някой друг или на нещо друго! Не означава ли всичко това, че ще трябва да посещаваш този търговец безброй пъти? Да разпитваш хората, да научиш всичко за неговия бизнес? Аз зная как ще го направиш — задълбочено и подробно като всичко, за което се залавяш. А това изисква много време, нали?
— Предполагам — съгласи се той.
— Но няма да използуваш работното си време, през деня, през седмицата…
— Вероятно не.
— Значи остават вечерните часове и почивните дни. Търговците на коли работят и тогава, нали?
— В неделя не работят! — рязко отвърна Адам.
— Ура!
Поне тази вечер Ерика не бе имала намерение да се държи така. Искаше й се да бъде търпелива, сговорчива и нежна, но внезапно я обхвана чувство на горчивина. Съзнаваше, че е по-добре да мълчи, ала не издържа:
— Може би точно този търговец ще отвори дюкяна си и в неделя, ако го помолиш както трябва! Ако му обясниш, че са ти останали няколко часа за дом и съпруга и трябва да ги запълниш с нещо!
— Слушай — опита се да й обясни Адам. — Това не е работа в истинския смисъл на думата. Не бих се заел с нея, ако зависеше от мен. Правя го заради Тереза.
— А да направиш нещо заради Ерика? Или ще й дойде прекалено много, а? Я почакай, защо не Използуваш и годишната си отпуска — тогава би могъл…
— Ставаш глупава! — отсече той.
Извадените от куфарчето книжа бяха наредени в полукръг около него. Като тотемите на магьосник върху тревата, помисли си тя. А до тях имат достъп само изпадналите под влиянието на тази ужасна магия, специално удостоените… В този омагьосан кръг гласовете долитаха някак изкривени, а думите губеха своя смисъл.
Но Адам беше прав. Тя наистина се държи капризно и глупаво.
Застана зад него. Имаше чувството, че се е оградил с документите си така, както децата се ограждат с линиите между каменните плочки на тротоара.
Положи ръце върху раменете му и доближи лице до неговото.
— Не мога да откажа на сестра си — примирително промълви той и погали ръката й. — Как да го направя? На мое място Клайд положително би направил за теб много повече!
Тя усети как настроението им най-неочаквано се променя. Значи все пак има начин да се проникне в омагьосания кръг! Сигурно трябва най-напред да си помислиш, че това е невъзможно, и тогава изведнъж номерът става.
— Зная — отвърна Ерика. — Но все пак съм благодарна, че той не е на твое място. — С облекчение почувствува как проявената преди малко нервност я напуска. Сякаш сепната в миг на интимна нежност, тя тихо прошепна:
— Понякога страшно ми се иска всичко между нас двамата да бъде както в началото! Но аз наистина много рядко те виждам! — После го почеса лекичко зад ушите както правеше някога и добави: — А все още те обичам! — С усилие на волята сдържа напиращия в нея вик: „Искам тази вечер да ме любиш! Много искам!“
— Аз не съм се променил — отвърна Адам. — Нямам причини да се променям. Зная какво имаш предвид, когато споменаваш миналото. Може би след пускането на ориона ще имаме повечко време да си го припомним.
Но тези думи прозвучаха някак неубедително. И двамата знаеха, че след ориона идва ред на фарстар — кола, която вероятно ще изисква още по-големи усилия. Очите на Адам неволно се върнаха върху разпръснатите пред него документи.
„Не бързай — каза си Ерика. — Не настоявай прекалено!“
— Докато ти работиш, аз ще изляза да се поразходя — проговори тя. — Нещо ми се ще да се пораздвижа…
— Искаш ли да дойда с теб?
Тя поклати глава:
— По-добре си свърши работата.
Знаеше, че ако сега го накара да тръгне с нея, ще се захване с бумагите си или късно през нощта, или в малките часове на новия ден.
Върху лицето на Адам се изписа неприкрито облекчение.
Пред къщата Ерика плътно се загърна в коженото яке, което бе наметнала, и енергично закрачи. Косата си беше увила в някакъв шал. Острият вятър, който през целия ден шибаше „автомобилния град“, вече стихваше, но въздухът си оставаше все така студен. Ерика обичаше да се разхожда вечер — навик, който й беше останал от Бахамски-те острови. Не се отказа от него и тук, въпреки че приятели и съседи я предупреждаваха да престане. През последните години престъпността в Детройт нарасна заплашително и дори в предградия като Бърмингам и Блумфийлд Хилс — някога считани за напълно безопасни — зачестиха кражбите и въоръжените нападения.