Но Ерика предпочиташе да рискува, вместо да се откаже от любимата си разходка.
Макар нощта да беше тъмна, луната и звездите бяха скрити зад плътната пелена на облаците, — Ерика ясно виждаше пътя си на светлината, която идеше от къщите на Куортън Лейк. Зад прозорците се мяркаха фигури и тя неволно се замисли за тези непознати семейства, за техните спречквания и неразбирателства, за техните конфликти и проблеми. Без съмнение всички ги имаха, а разликата помежду им се определяше единствено от степента на тези проблеми. Запита се по какво ли се различават от нейния браковете зад тези непознати стени?
Повечето от съседите им бяха хора от автомобилния свят и в последно време разводите тук се превърнаха в съвсем обичайно явление. Решилият да се разведе високоплатен специалист с удивление и благодарност откриваше наличието на такива данъчни закони, които му позволяваха да си възвърне свободата с цената на щедра издръжка, която почти не накърняваше личните му доходи. Издръжката се начисляваше върху премиите към заплатата му и бившата съпруга получаваше онова, което иначе би отишло в държавната хазна под формата на подоходен данък. Благодарение на този факт някои хора от бранша вече бяха успели да се разведат и по два пъти.
Естествено, новините в печата бяха най-вече за здравите и щастливи бракове, каквито имаше много. Те — изпълнените с обич и уважение семейства — правеха доброто впечатление. Ерика извика в съзнанието си имената на онези, които запамети веднага след пристигането си в Детройт: Рикардо, Гърстънбърг, Кнудсен, Якока, Рош, Брамблет… Спомни си и за някои блестящи втори бракове — на Хенри Форд, Ед Коул, Рой Шапен, Бил Мичъл, Пийт и Кони Ист, Джон Делорийн. Както винаги всичко зависеше от отделния човек.
Разходката й продължи около половин час, а на връщане заръмя ситен дъждец. Тя подложи лицето си на капките и го държа така, докато хубавичко се намокри. Изпитваше истинско удоволствие.
Прибра се тъй тихо, че Адам — все така заровен сред бумагите си — изобщо не я усети. Горе се избърса и среса косата си, а после се съблече и се мушна в новата нощница. След кратък, но критичен поглед в огледалото стигна до заключението, че тънкият бежов найлон й отива дори повече, отколкото бе очаквала в магазина. На-черви се с оранжевото червило и щедро се напръска с „Норел“. След това се изправи на вратата на всекидневната и попита:
— Още дълго ли ще работиш?
Адам я погледна за миг, после отново сведе очи към разтворената пред него синя папка.
— Може би още половин час.
По всяка вероятност изобщо не забеляза прозрачната нощница, тъй като тя едва ли би могла да се конкурира с папката, върху чиято корица беше написано: „Статистически справочник за регистрацията на леки и товарни автомобили по щати“. Ерика застана зад стола му с надеждата, че уханието на парфюма ще окаже своето въздействие. Но получи само една разсеяна целувка и още по-разсеяното:
— Лека нощ, не ме чакай…
Със същия успех би могла да се полее и с камфоров спирт, помисли си тя, докато изкачваше стъпалата към спалнята.
Легна си и зачака, без да се покрива със завивките. По тялото й бавно плъзнаха тръпките на желанието. Сега ще стисне клепачи, а когато ги отвори, Адам ще бъде надвесен над нея…
Сепна се и отвори очи. Часовникът до леглото показваше един след полунощ. Бяха минали не трийсет минути, а цели два часа! След малко долови стъпките му по стълбата.
— Господи, колко съм уморен! — прозя се той, вече в стаята, след което сънливо се съблече, отпусна се в постелята и още в следващата секунда потъна в непробуден сън.
До него, напълно разсънена, Ерика лежеше, без да шава. После изведнъж изпита усещането, че отново е навън и меките дъждовни капки се стичат по лицето й.
Глава девета
И тъй, отмина денят, в който Адам и Ерика Трентън не успяха да хвърлят мост над все по-дълбоко разтварящата се пропаст помежду им; денят, в който Брет Делъсантоу отново повярва в ориона, но продължаваше да се безпокои за бъдещето си като творец; денят, в който Барбара Залески удави безсилието си в няколко чаши мартини, а баща и изкара поредната смяна в „парния котел“. Този ден отмина и дойде следващият. Точно тогава в централната част на Детройт стана едно дребно на пръв поглед събитие, което нямаше нищо общо с тези петима души, но след няколко месеца последиците му щяха да окажат пряко въздействие върху техния живот.