Време: осем и трийсет вечерта. Място: центърът на Детройт, Трето Авеню, близо до Брейнар. На ъгъла е спряла полицейска кола, в която няма никой.
— Залепи си черния задник за стената! — изкомандува белият полицай. С фенерче в едната ръка и револвер в другата, той насочи яркия лъч към Роли Найт, който премигна заслепен.
— Ръцете зад главата и се обърни! По-живо, мръсен пандизчия!
Роли Найт се обърна, а белият полицай нареди на цветнокожия си колега:
— Обискирай това копеле!
Младият негър с дрипави дрехи се шляеше без посока по Трето Авеню, когато до него внезапно закова патрулната кола и насреща му с пистолети в ръце изскочиха двамата полицаи.
— Кво съм ви направил? — най-накрая се сети да попита той, после изведнъж се разкикоти: — Ох, човече, гъделичкаш ме!
Ръцете на втория полицай шареха по вътрешната страна на бедрата му.
— Млък! — сряза го белият блюстител на реда — ветеран в службата, с жестоки очи и отпуснато шкембе, получено от дълги години возене в патрулните коли. Беше успял да преживее хиляди нощни дежурства, но винаги си оставаше напрегнат.
Черният полицай, с няколко години по-млад от колех ата си и със значително no-малък стаж, отдръпна ръцете си и каза:
— Чист е. — После се дръпна няколко крачки встрани и тихо попита: — Какво значение има цветът на неговия задник?
Белият се стресна. В бързината съвсем беше забравил, че тази вечер обичайният му партньор е в отпуск по болест и беше заменен от чернокож полицай.
— По дяволите! — раздразнено изръмжа той. — Не ми обръщай внимание. Ти не можеш да се сравняваш с този измет, въпреки че цветът на кожата ти е същият!
— Много ти благодаря! — жлъчно отвърна черният полицай. Понечи да добави още нещо, но вместо това каза на човека до стената: — Можеш да свалиш ръцете си и да се обърнеш.
Нареждането беше изпълнено и белият полицай остро запита:
— Къде беше през последния половин час, Найт?
Познаваше Роли Найт по име не само защото често го срещаше из района си, а и защото беше чел полицейското му досие, в което бяха вписани две присъди за различни срокове затвор. При едното от обвиненията сам беше сложил белезниците на ръцете му.
— Къде съм бил ли? — Чернокожият младеж започна да се съвзема от шока на изненадата. Въпреки че бузите му бяха хлътнали, а тялото — мършаво от хроническо недохранване, в очите му нямаше никакъв страх. С блеснал от омраза поглед той добави: — Ходих да оправя една бяла повлекана с голям задник! Не й знам името… Казва, че нейният човек бил дърт и тлъст шопар и не може да го дигне… Когато й се прииска истински мъж, винаги идва насам!
Белият полицай направи крачка напред и очите му се наляха с кръв. Само след миг дулото на пистолета му щеше да потъне в насмешливо предизвикателната черна мутра. После щеше да каже, че Найт го е ударил пръв, а той е действувал в законна самоотбрана. Партньорът му ще потвърди — неведнъж го беше правил. Но в миг се сети, че тазвечерният му партньор е един от тях и лесно може да му създаде главоболия. Ето защо успя да се овладее, успокоявайки се с мисълта, че тоя мръсен негър, който се прави на умник, няма къде да му избяга. При подходящ случай ще си по получи, и то с лихвите!
— Не си играй с огъня, ами казвай къде си бил! — сопна се черният полицай.
Младият негър се изплю на тротоара Независимо от цвета на кожата си, ченгето винаги е враг. А черното ченге е още по-противно, тъй като е лакей на белитe. Все пак се овладя и махна по посока на приземната кръчма от другата страна на улицата.
— Ей там.
— Откога?
— Час… А може би два… или три… — сви рамене Роли Найт. — Кой ще ти ги брои…
— Да проверя ли? — обърна се към колегата си чернокожият полицай.
— Ами! Само ще си загубиш времето… Ще кажат, че е бил там. Всички са мръсни лъжци!
— Във всеки случай трябва да има криле, за да стигне толкова бързо дотук от пресечката на Западния булевард и Второ Авеню — отбеляза черният полицай.
Преди броени минути им бяха съобщили за въоръжен грабеж близо до Фишъри Билдинг, който се намираше на осемнайсет пресечки оттук. Двамата престъпници бяха изчезнали с кола последен модел.
Секунди по-късно патрулната двойка забеляза Роли Найт, който вървеше по Трето Авеню абсолютно сам. И макар че беше почти невероятно един пешеходец в тази част на града да има нещо общо с грабежа в другия му край, белият полицай, разпознал Найт, нареди да спрат и в следващия миг излетя навън с пистолет в ръка. Ще не ще, чернокожият трябваше да го последва. Знаеше много добре защо вършеха всичко това — съобщението за въоръжен грабеж автоматично им даваше право да спират и обискират всеки подозрителен тип, а другият явно обичаше да се гаври с хората. Разбира се, фактът, че винаги спираха чернокожи, беше чиста случайност.