Чернокожият полицай беше уверен, че между злобата и бруталността на колегата му (добре известни на всички в участъка) и страха, който го обземаше при всяко дежурство в гетото, съществува пряка зависимост. Страхът има своя специфична миризма и черният полицай съвсем ясно я долови у другия още в мига, в който получиха съобщението за грабежа, след това отново — когато изскочиха от колата с оръжие в ръка, а дори и сега — в този момент. Под влияние на страха долният човек става още по-долен. А когато този човек е облечен и в официална власт, той твърде скоро се превръща в истински дивак.
Разбира се, в тези среди страхът е нещо обикновено. Всъщност ако някой детройтски полицай заяви, че не познава подобно чувство, той положително ще се окаже лишен от въображение новак. В гетото, където нивото на престъпността е сред най-високите в страната, представителят на властта неизменно играе ролята на мишена — мишена на омраза, на тухли и ножове, нерядко и на куршуми. А там, където оцеляването е въпрос на предпазливост, присъствието на страха е нещо съвсем нормално. Такова е и състоянието на подозрителност и бърза реакция пред лицето на опасността. Това беше една истинска война, в която полицията неизменно бе на фронтовата линия. И както във всяка война, така и тук хората бързо забравяха онези добродетели, които са ги направили цивилизовани същества — например такт, любезност, учтивост и търпение, — а тяхното място се заемаше от крайните им противоположности, многократно подсилени както у едната, така и у другата воюваща страна.
Черният полицай знаеше, че живеейки в постоянен страх, малцина от колегите му успяваха да съхранят у себе си някаква човечност. И ако все още се намираха такива, те бяха хора, които добре разбираха повелята на времето, настроенията на черните, тяхното безсилие, дългия низ от несправедливости в историята на тяхната раса. Този тип полицаи, независимо от цвета на кожата си, искрено се стремяха към, по-малко бруталност в тази война, но те бяха единици и трудно можеха да променят общото състояние на нещата.
Наскоро назначеният директор на полицията си беше поставил задачата да издигне нивото на детройтската полиция именно като увеличи броя на служителите с умерено поведение. Но между него и добрите му намерения се изпречваше внушителният контингент на действуващите полицаи, които, подобно на тоя тук, си бяха чиста проба расисти, ръководени единствено от своя страх и вкоренени предразсъдъци.
— Къде работиш, леке? — заповеднически попита белият полицай.
— Ами… и аз като тебе — гледам да ми минава времето, без да бачкам!
Лицето на полицая отново се наля с кръв. Чернокожият му колега ясно съзнаваше, че ако той самият не беше тук, юмрукът на дебелия отдавна вече да беше размазал изпитото лице на младежа, което нагло му се хилеше насреща. Реши да се намеси.
— Хайде, изчезвай! — заповяда той на Роли Найт. — Дрънкаш прекалено много!
Влязоха в колата и другият яростно просъска:
— Ще го спипам аз това копеленце! Бог ми е свидетел, ще го спипам!
Сигурно, помисли си чернокожият полицай. И това ще стане може би още утре или вдругиден. Тогава, когато до теб ще е редовният ти партньор, който ще гледа на другата страна, докато пребиеш момчето или го арестуваш по изфабрикувано обвинение. Подобни отмъщения бяха ежедневие.
Изведнъж чернокожият полицай се измъкна от мястото си зад волана и каза:
— Почакай ме малко. Връщам се веднага.
Роли Найт беше изминал около трийсет метра от мястото на инцидента.
— Ей, ти! Я почакай! — извика чернокожият полицай и тръгна към него. Когато го настигна, той заплашително се наведе напред, но гласът му прозвуча приятелски: — Партньорът ми е бесен и се закле, че ще те пипне! Ти си един глупак с голяма уста и не ти дължа никакви услуги, но все пак ще ти кажа: скрий се някъде, докато му мине. Най-добре да изчезнеш от града!
— Ха! Черното ченге било Юда! Защо пък трябва да ти вярвам?
— Както искаш — сви рамене другият. — Исках просто да те предупредя… После да не съжаляваш!
— И как предлагаш да изчезна? Отде да взема бричка, кльопачка? — Макар и зададен с презрителен тон, въпросът прозвуча далеч по-малко враждебно.