— Тогава не заминавай, а просто се покрий.
— Това Не е лесна работа, човече.
Чернокожият полицай знаеше, че е така. Никак не е лесно да останеш незабелязан по цели дни и нощи, особено ако някой те търси, а другите знаят къде се намираш. Всеки, който познава каналите на гетото, може на безценица да получи информацията, която го интересува — достатъчно беше да обещае дребна услуга, а често и заплахите вършеха същата работа. Тук лоялността не се котира. Виж, ако хлапакът успее да изчезне нанякъде, отсъствието би му било от полза.
— Защо не работиш? — попита полицаят.
— Нали чу кво му казах на онзи шопар… — ухили се Роли Найт.
— Престани да се правиш на умен! Искаш ли да работиш?
— Отде да знам — неохотно отвърна Роли. Знаеше, че регистрираните в полицията трудно намират работа.
— Автомобилните заводи набират работна ръка — поясни полицаят.
— Скапана работа!
— Много от нашите работят там.
— Веднъж опитах — изръмжа Роли Найт. — Но някаква бяла свиня, рече „не“.
— Опитай пак. Ето. — От джоба на униформената си риза полицаят измъкна картичка, която беше получил от свой приятел в „Работна сила“. На нея беше напечатан адресът на агенцията с работното й време и някакво име.
Роли Найт сгъна картичката и я пъхна в джоба си.
— Кат ми дойде напън, ще има върху какво да се изпикая, приятелче…
— Твоя работа — отвърна чернокожият полицай и тръгна към колата.
— Какво означава всичко това? — подозрително го изгледа белият.
— Поуспокоих го малко — отвърна другият и замълча.
Нямаше намерение да прави скандали, а в момента съвсем не му беше до спорове. Макар че четирийсет процента от жителите на Детройт бяха чернокожи, едва през последните години полицията престанa да бъде стопроцентово бяла. Предразсъдъците обаче си останаха и те особено ясно се чувствуваха в полицейските участъци. След бунтовете през 1967 година чернокожите полицаи станаха значително повече, но техните чинове, брой и влияние не внасяха баланс в мощната Асоциация на детройтските полицаи, чиито членове бяха почти без изключение бели. Чернокожите дори не можеха да разчитат на честно споразумение, ако се стигнеше до открита конфронтация.
И тъй, патрулната двойка продължи своето дежурство във враждебна несигурност — състояние, което съвсем точно отговаряше на расовото напрежение в целия град Детройт.
У всеки човек, независимо дали е бял или черен, перченето е само фасада. Вътре в себе си Роли Найт беше доста уплашен.
Страхуваше се от белия полицай, когото неразумно беше предизвикал. Вече съжаляваше, че позволи на неукротимата яростна омраза да надделее над предпазливостта. Изпитваше ужас от затвора, където щеше да остане дълго време, ако отново го осъдят. Зад гърба си Роли имаше три присъди, две от които на различни срокове затвор. Каквото и да се случеше оттук нататък, той не можеше да се надява на условна присъда.
Само чернокожият в тази страна действително познава бездната на животинско отчаяние и пълна деградация, до която стига американският затворник. Разбира се, белите затворници също страдат, с тях също се отнасят зле, но те никога не могат да изпитат това, което са принудени да понасят чернокожите. Наистина някои затвори са подобри от други, но разликата между тях е такава, че човек се сеща за твърдението, според което някои части на ада били с десетина градуса по-хладни от останалите. Чернокожият обаче знае, че независимо от затвора, в който е попаднал, той ще си получи пълната порция малтретиране и унижения, че ден и нощ е заплашен от грубо физическо насилие, включително опасни наранявания. А в случай че този затворник е физически слаб като Роли — нещо, което по принцип се дължи на дълги години недохранване и крехко по рождение здраве, — тогава мъките му стават просто непосилни.
Страховете на младия негър се подсилваха и от опасението, че при евентуален обиск в стаята му ще бъде открито известно количество марихуана. Той самият пушеше по малко, но по-голямата част от това количество беше за продажба. Печалбата му беше нищожна, но това бе единственият начин за преживяване през няколкото месеца след освобождаването му от затвора. За полицията обаче марихуаната би била съвсем достатъчен повод да го предаде отново на прокурора. След което го чакаше пак затвор.
Ето защо още същата нощ, изнервен от предположението, че може би вече е следен, Роли Найт закопа марихуаната в едно запустяло място с ясното съзнание, че и последният му източник на препитание изчезва.
Тази мисъл се въртеше в главата му и на следващата сутрин и именно тя го накара да извади смачканата картичка, която бе получил от чернокожия полицай. В резултат не след дълго се озова пред Центъра за набиране на работна ръка за автомобилните компании. Влезе вътре без особени надежди — толкова дълго време не беше очаквал нищо хубаво от живота, че надеждата беше напълно непознато за него чувство. Ето в какво се състои огромната невидима пропаст, която разделя имащите от нямащите като Роли Найт; включително и онези от имащите, които се опитват да разберат по-малко щастливите си братя, но за съжаление рядко успяват.